Прокурори от Международния наказателен съд (МНС) обявиха, че са започнали разследване срещу беларуските власти за евентуални престъпления, довели до депортиране и принудително прогонване на политически опоненти на режима, предава Reuters.
Инициативата за разследването е внесена от Литва – страна по Римския статут и член на МНС.
Въпреки че Беларус не е под юрисдикцията на съда, прокурорите установяват, че част от предполагаемите нарушения са извършени на литовска територия – което им позволява да разгледат случая.
Според прокуратурата има основания да се предполага, че действията на беларуските власти са били насочени срещу „реални или предполагаеми опоненти на правителството“. В изявлението се отбелязва още, че има „разумна основа да се смята“, че тези действия са част от широкомащабна и систематична атака срещу цивилното население – поради големия брой засегнати хора и организирания характер на действията.
Беларуската опозиционна лидерка Светлана Тихановска приветства решението за разследване, като подчерта, че „стотици хиляди беларуси са страдали и продължават да страдат заради действията на режима“, а политиката на президента Александър Лукашенко създава рискове и за съседните държави. Тихановска добавя, че това решение връща надеждата – че справедливостта ще възтържествува, отговорните ще бъдат подведени под отговорност, а жертвите ще получат истината и правосъдие.
Репресиите в Беларус под управлението на Александър Лукашенко са най-тежките в модерната история на страната, сочат доклади на ООН и „Хюман Райтс Уотч“. След масовите протести през 2020 г. режимът премина от спорадично потискане към системно „прочистване“ на обществото от инакомислещи.
Към март 2026 г. в страната има около 1100–1150 политически затворници, според правозащитната организация „Вясна“. Режимът прилага тактика на поетапно помилване на малки групи – често с цел облекчаване на западните санкции. Сред освободените е и Нобеловият лауреат Алес Беляцки. Доклади на ООН сочат, че затворниците са подлагани на системни изтезания, лишаване от медицинска помощ и пълна изолация, при която близките нямат информация дали човекът е жив.
Законовата рамка също се използва като инструмент за репресии. Почти всяка опозиционна дейност се квалифицира като „екстремизъм“ или „тероризъм“. Над 1700 неправителствени организации са закрити, а всички опозиционни партии са лишени от регистрация. Хора са арестувани за стари публикации, „харесвания“ в социални мрежи или абонаменти за канали, обявени за екстремистки.
Репресиите имат и транснационален характер. Над 500 000 беларуси в изгнание са обект на задочни присъди – например Светлана Тихановска е осъдена на десетилетия затвор задочно. Държавата може да конфискува имущество на граждани в чужбина и дори да ги лишава от гражданство. Консулствата спират издаването и подновяването на паспорти – принуждавайки хората да се върнат в страната и да рискуват арест.
Последните парламентарни избори през 2024 г. и президентските през януари 2025 г. се проведоха без независими наблюдатели и реални опозиционни кандидати. ЕС и САЩ определят тези „избори“ като симулация на демократичен процес.
ООН също неведнъж е предупреждавала, че действията на режима в Беларус могат да се класифицират като престъпления срещу човечеството – поради системния и широкомащабен характер на репресиите.
