Европейски компании предупреждават, че нарастващият политически натиск за т.нар. „технологичен суверенитет“ може да намали печалбите им и да отслаби конкурентоспособността на континента. В същото време ЕК засилва усилията си да намали зависимостта на Европа от американските технологични гиганти.
Представители на различни отрасли – от банкиране до индустриално производство – посочват пред Financial Times, че зависимостта им от американски технологии, включително офис софтуер, облачни услуги и бързо развиващи се решения за изкуствен интелект, не може да бъде прекратена бързо без сериозни сътресения за бизнеса.
„В момента Европа не е в позиция да замени всички свои IT решения с европейски алтернативи“, посочва пред изданието Илзе Хене, главен изпълнителен директор на Thyssenkrupp Material Services, като подчертава, че за подобна промяна са необходими значителни инвестиции и политическа подкрепа.
Ръководители на водещи европейски технологични и инфраструктурни компании – сред които ASML, Ericsson и Capgemini – също предупреждават през последните месеци, че протекционистичните мерки могат да повишат разходите и да забавят инвестициите.
Дебатът се засили на фона на опасенията, че външната политика на американския президент Доналд Тръмп може да доведе до своеобразно „технологично разделяне“ между Европа и САЩ. Очаква се следващия месец ЕК да представи пакет от мерки за „технологичен суверенитет“, насочени към разширяване на европейските облачни решения и укрепване на независимостта в софтуерния сектор.
Някои компании обаче предупреждават, че политиците подценяват сложността и цената на подобен преход, особено в момент, когато европейската индустрия вече е под натиск от конкуренцията на Китай, високите енергийни цени и несигурността около трансатлантическата търговия. Германската Commerzbank отбелязва, че обхватът, качеството и технологичната зрялост на услугите на американски компании като Microsoft и Google са налични на европейския пазар само в ограничена степен. Поради това, според банката, към момента ползите от работата с тези доставчици надвишават рисковете.
Голям европейски автомобилен производител също предупреждава, че отказът от съществуващата технологична инфраструктура би изисквал значителни допълнителни разходи и време. Много европейски компании, особено тези с глобални операции, са изградили дигиталните си системи върху американски платформи. Преминаването към други решения означава обучение на служители, пренаписване на софтуер, предоговаряне на договори и временно нарушаване на работните процеси.
Според Франческа Музиани от Френския национален център за научни изследвания мултинационалните компании в продължение на десетилетия са изграждали своите бизнес процеси и дори бизнес модели върху технологични решения от САЩ. За частния сектор аргументите за суверенитет или национална сигурност са по-трудни за оправдаване, ако алтернативите са по-скъпи или по-малко ефективни.
„Компаниите действат в глобална конкурентна среда, в която всяко забавяне на операциите може да доведе до загуба на пазарен дял“, посочва тя.
Deutsche Bank също заявява, че партньорствата ѝ с глобални технологични компании са необходими, за да обслужва клиентите си по света, въпреки че банката работи и с доставчици от Германия, Европа и Азия. В последния си годишен доклад тя предупреждава и за нарастващите системни рискове от концентрацията на облачни услуги и центрове за данни в ръцете на малък брой глобални доставчици, много от които са базирани в САЩ.
Според Александър Шроф от консултантската компания Publicis Sapient банките продължават да разчитат на големите американски облачни доставчици, защото именно там се намират най-развитите решения по отношение на мащабируемост, устойчивост и бързина на иновациите.
Дебатът за технологичния суверенитет се засилва и заради опасенията от т.нар. kill switch – сценарий, при който администрацията на Тръмп би могла да принуди американските технологични компании да прекратят услугите си за европейски клиенти чрез санкции, експортни ограничения или други правни механизми. Макар подобна перспектива да се смята за малко вероятна, темата вече се обсъжда както в корпоративните бордове, така и в правителствата.
Сред възможните решения са т.нар. „суверенни облаци“ и партньорства между американски и европейски компании. Германската Deutsche Telekom например развива европейски платформи като T Cloud Public и Industrial AI Cloud, които целят да засилят технологичната независимост на континента. Въпреки това компанията признава, че Европа ще продължи да разчита и на технологии от чужбина.
Някои представители на индустрията смятат, че идеята за технологичен суверенитет трябва да се прилага основно при бъдещи проекти – например в сферата на изкуствения интелект – а не при вече съществуващи бизнес системи. В Берлин дори се оформя мнение, че Европа може да се концентрира върху използването на чуждестранни AI модели, вместо да се опитва да навакса изоставането си чрез изграждане на собствена облачна инфраструктура, което би изисквало огромни инвестиции, пише в заключение Financial Times.
