Климатичните промени забавят въртенето на Земята и увеличават средната продължителност на деня – макар ефектът да е минимален, той е най-силен от последните 3,6 милиона години. Това сочи изследване, публикувано в Journal of Geophysical Research и цитирано от Scinexx.de.
Екипът, воден от Мостафа Киани Шахванди от Швейцарския федерален технологичен институт (ETH Zurich), установява, че топенето на ледовете и преразпределението на водата по планетата действат като „спирачка“ върху въртенето ѝ.
„Това е сравнимо с фигуристка, която се върти по-бавно с протегнати ръце, отколкото когато ги държи близо до тялото си“, обяснява той.
Изследователите използвали морски седименти и черупки на микроскопични морски организми – фораминифери, за да реконструират колебанията в морското ниво и дължината на деня през последните милиони години. Резултатите показват, че дори най-екстремните климатични промени от ледниковия период са променяли деня по-бавно, отколкото съвременното глобално затопляне.
Въртенето на Земята зависи и от други фактори – приливите на Луната, движенията на вътрешното ядро и възстановяването на земната кора след ледниковите периоди. Луната забавя въртенето с около 2,4 милисекунди на век, но климатичните промени вече оказват съизмеримо въздействие. Според учените, до края на XXI век забавянето на въртенето, предизвикано от промените в климата, може да надхвърли ефекта на Луната.
„Бързото увеличаване на продължителността на деня показва, че скоростта на съвременните климатични промени е безпрецедентна поне от края на плиоцена“, допълват изследователите, предупреждавайки, че комбинираният ефект от всички фактори може да доведе до още по-значително забавяне на въртенето на планетата.
До какво може да доведе това?
Технологични рискове и „високосната секунда“
Съвременният свят разчита на изключително прецизни атомни часовници, които синхронизират всяка секунда с въртенето на Земята. Но когато Земята се върти по-бавно, се налага да се добавя или премахва т.нар. „високосна секунда“ (leap second). Макар разликата да е микроскопична, тя създава сериозни проблеми за компютърни системи, банкови транзакции и GPS навигация, изискващи синхрон до наносекунда. Според Nature глобалното затопляне вече отлага необходимите корекции в световното време, като поставя под напрежение ключови инфраструктури.
Връзка със земетресенията
Забавянето на въртенето на Земята влияе и на геофизичната динамика на планетата. Когато скоростта на въртене намалява, Земята леко се „свива“ – екваториалният ѝ радиус намалява. Това малко изменение увеличава натиска върху тектоничните плочи. Геофизици като Роджър Билхам от University of Colorado отбелязват, че исторически периоди на забавено въртене често са били последвани от по-висока честота на силни земетресения с магнитуд над 7.
Потенциално влияние върху магнитното поле
Движението на течното желязо в земното ядро създава магнитното поле на планетата, което ни предпазва от слънчевата радиация. Забавянето на въртенето променя динамиката на ядрото, което може да промени конфигурацията на магнитното поле, според NASA Science. Въпреки че тези промени настъпват бавно – в рамките на милиони години – всяка смяна в ритъма на въртене оказва влияние върху защитния щит на планетата.
