Бързите кредити остават популярна финансова услуга в България, особено сред хората с по-ниски доходи. Национално проучване, цитирано от bTV, показва, че всеки четвърти българин е ползвал такъв заем поне веднъж, като най-често теглените суми са между 500 и 2000 лева.
Според изследването 84% от потребителите са теглили до три бързи кредита, които най-често се използват за покриване на текущи разходи – сметки, храна, покупка на техника, ремонт или здравни нужди.
Проучването посочва и друга тревожна тенденция – много клиенти не четат внимателно условията на договора. Около 11% от анкетираните попадат в най-уязвимата група, която най-често изпитва проблеми.
Въпреки разпространеното мнение, че бързите кредити се използват за погасяване на стари заеми, близо 70% от потребителите декларират, че не теглят нов заем за рефинансиране – а имат достъп и до банково финансиране. Основният мотив за избор на небанкови компании е скоростта на услугата, която често се извършва изцяло онлайн.
„Това е продукт, който често се използва като помощ до заплата“, обяснява Николай Цветанов, председател на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране. Той уточнява, че бързите кредити са по-скъпи, тъй като са необезпечени и се отпускат за кратки срокове.
31% от клиентите на бързи кредити са от малки населени места, където достъпът до банкови услуги е затруднен.
„Хората често трябва да пътуват десетки километри до банков офис – онлайн кандидатстването е по-лесно решение“, пояснява Цветанов и предупреждава, че негативният имидж на тези кредити се дължи най-вече на нелегални фирми, които работят извън регулацията.
Нерегистрираните компании често налагат прекомерни лихви, използват неясни договори или агресивни методи за събиране на дългове. Експертът съветва потребителите да проверяват дали компанията е регистрирана в Българската народна банка, преди да кандидатстват за заем.
Скрити такси и хищнически маркетинг: Какви са проблемите в сектора?
В потвърждение на неговите думи редица експерти и правозащитници предупреждават за множество проблеми в сектора. Сред тях са „скритите“ такси, които позволяват заобикаляне на законовия таван на Годишния процент на разходите (ГПР) – около 50%. Чрез допълнителни такси за „експресно разглеждане“ или „гаранция от трето лице“ фирмите често увеличават ефективната цена на заема.
„Фирмите за бързи кредити постигат незаконен резултат чрез законни средства – те заобикалят закона чрез нищожни клаузи за допълнителни обезщетения“, се казва на сайта на омбудсмана.
Друг проблем е „хищническият маркетинг“, насочен към хора с ниски доходи или лоша кредитна история. Рекламите често обещават ниски лихви за първия заем, но при най-малкото нарушение лихвите стават наказателни.
Комисията за защита на потребителите (КЗП) засили проверките си през 2025 и 2026 г., установявайки системни нарушения. В резултат на това към февруари 2025 г. са заведени над 20 колективни иска срещу фирми за бързи кредити заради неравноправни клаузи.
В отговор на тези проблеми в момента се подготвя нов закон за потребителския кредит, който предвижда увеличаване на капитала на фирмите от 1 на 3 млн. лева и забрана на допълнителни такси за гаранции – с цел „изсветляване“ на сектора.
