Празникът на Свети Патрик, 17 март, отдавна е излязъл извън границите на Ирландия и на религиозната традиция, за да се превърне в глобален символ на радостта от живота, споделената бира и щипка магия.
Всеки добър празник има нужда от главен герой. Патрик, макар и днес да го свързваме с веселбата, е имал доста бурен живот. Роден в Римска Британия, той е отвлечен от пирати и отведен в Ирландия като роб. След шест години на молитви и самота сред овцете, той успява да избяга, но се завръща на Смарагдовия остров с мисия: да донесе християнството.
Най-популярната легенда разказва как Патрик прокудил всички змии от Ирландия, подгонвайки ги в морето с тоягата си. Всъщност, става дума за метафора – Патрик е изчистил страната от старата езическа идеология, за да проправи път на християнството. А детелината, само че трилистна, се свързва с деня на светията, защото той е използвал растението, за да обясни Светата Троица.
Интересен факт е, че оригиналният цвят, свързван със Свети Патрик, всъщност е бил синьото. Но през 18 век, по време на ирландското движение за независимост, зеленото става негов символ. Оттогава до днес – колкото по-зелено, толкова по-добре! В Чикаго – град с богато ирландско наследство, дори боядисват реката в неоново зелено (с екологична боя).
Ето и няколко важни елемента от празнуването на Свети Патрик.
Зеленият цвят в облеклото – дори един зелен чорап или дискретна значка вършат работа. Според поверието, ако не носиш зелено, си видим за пакостливите леприкони и те ще те ощипят изненадващо.
Тъмната бира е класика за наздравицата, но ирландското уиски с капка вода е изборът на естетите.
Разбира се, келтската музика е отлична добавка за добро настроение. А за малки и големи фенове на анимацията, филмите на ирландското студио Cartoon Saloon разказват по затрогващ и красив начин класически ирландски легенди.
Леприконите са истинските звезди на келтския фолклор – те са едновременно обущари, банкери и най-големите майстори на илюзията в магическия свят. Според легендите леприконите са приказни същества (fairies), но не от анимационните феи с крилца. Леприконът е по-скоро самотен занаятчия. Името им идва от ирландското leath bhrógan (обущар), защото работата им е да поправят обувките на останалите магически същества. Леприконите са пазителите на съкровищата. Митът разказва, че по време на древните войни в Ирландия, те са събрали изгубеното злато на хората и са го скрили в гърнета. Тъй като са недоверчиви по природа, те са скрили тези гърнета там, където никой човек не може да достигне – в края на дъгата. Въпреки че модерните илюстрации ги изобразяват с искрящо зелени костюми, в по-старите предания те често са носили червени палта и тривърхи шапки. Винаги са спретнати, носят катарами на обувките си и често пушат лула с ароматен тютюн.
Поверието гласи, че човек може да улови леприкон и той ще му изпълни три желания. За целта са нужни кутия за обувки (все пак тези духове са обущари), пълна с брокат и яркозелен или червен плат (те са суетни и ще бъдат привлечени от ярките цветове) и стръв – монета или просто шот и надпис „безплатно уиски“. Хване ли го човек, обаче, трябва веднага да назове желанията си, защото леприконите са много хитри и бързи – умеят да разсейват, а изпуснете ли ги и за момент от погледа си, те се изпаряват яко дим.
