Националната агенция за приходите (НАП) въвежда система с изкуствен интелект във всичките си структури, съобщиха от институцията. Проектът се реализира съвместно с Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT) към Софийския университет.
След успешно тестване системата навлиза във фаза на по-широко използване. Тя ще подпомага служителите при работа с данъчното и осигурителното законодателство чрез бързо търсене, анализ на казуси и генериране на отговори. Очакванията са това да подобри качеството на обслужването.
Системата интегрира нормативни и вътрешни документи, както и официални външни източници, като използва отворени модели, включително разработения от INSAIT BgGPT. Те са съобразени със спецификите на българската правна рамка и според създателите им показват висока ефективност при подобни задачи.
Предстои разширяване на функционалностите, интеграция с вътрешните системи и пълноценно използване от над 7000 служители. Така НАП става първата държавна администрация у нас, която масово внедрява подобна AI технология.
BgGPT е първият голям езиков модел от последно поколение, създаден специално за българския език, за държавната администрация и бизнеса. Той е разработен от INSAIT (Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии) към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Проектът стартира официално в началото на 2024 г., а през ноември същата година беше представена неговата втора, значително по-мощна версия. По време на представянията проф. Мартин Вечев, научен директор на INSAIT, подчерта, че ключов въпрос за всяка държава днес е не само използването на изкуствен интелект, а създаването на собствен такъв, което е пряко свързано с дигиталния суверенитет. Идеята на BgGPT е институции и компании да могат да го използват локално, без да споделят данни с външни корпорации.
В сравнение с глобалните модели като ChatGPT на OpenAI или Claude на Anthropic, BgGPT предлага редица предимства, специфични за България. На първо място стои дигиталният суверенитет и сигурността – при локално внедряване данните не напускат страната, което е особено важно за институции като НАП, МВР, съдебната система и здравеопазването.
Допълнително предимство е, че е базиран на отворен подход и предоставя възможности за надграждане от разработчици, което стимулира по-широкото му приложение в българската технологична екосистема.
