Китайската икономика изглежда по-силна от всякога. Страната генерира рекорден търговски излишък от около 1.2 трилиона долара и доминира в ключови индустрии като електромобили, соларни панели, корабостроене и дори хуманоидни роботи. На пръв поглед това е картина на икономическа мощ, която трудно може да бъде оспорена.
И въпреки това зад тази привидна стабилност се крие парадокс, който все по-сериозно тревожи икономистите. По данни, цитирани от International Monetary Fund и анализ на The Wall Street Journal, делът на Китай в световната икономика, измерен в долари, е намалял от около 18.5% през 2021 г. до приблизително 16.5% в края на 2025 г. Ако преди няколко години китайската икономика беше достигнала около три четвърти от размера на американската, днес тя е под две трети.
Растеж без тежест
Този спад е труден за обяснение на пръв поглед. Китай продължава да расте по-бързо от развитите икономики. Дори при по-ниски прогнози, правителството очаква ръст от 4.5% до 5% през 2026 г. – приблизително двойно над темпа на САЩ през последното десетилетие.
Проблемът обаче не е в количеството растеж, а в неговата стойност. Комбинацията от вътрешна дефлация и отслабване на юана намалява реалната тежест на китайската икономика, измерена в долари – валутата, която определя глобалната икономическа сила. Така Китай произвежда повече, но произведеното струва по-малко на международния пазар.
Именно това подкопава един от основните наративи на Пекин – че страната неизбежно ще се превърне в най-голямата икономика в света. Както отбелязва икономистът Марк Уилямс от Capital Economics, този процес „нанася сериозен удар върху представата за Китай като възходяща глобална сила“.
Глобалният бизнес започва да се отдръпва
Промяната вече има конкретни последствия за международния бизнес. В продължение на години Китай беше възприеман като най-важния пазар за растеж. Компании инвестираха агресивно, разширяваха мрежи и изграждаха присъствие с очакването за бързо нарастващо търсене.
Типичен пример е испанската компания Inditex. Между 2010 и 2018 г. тя откриваше нов магазин в Китай почти всяка седмица и достигна близо 600 обекта. Днес ситуацията е различна. До 2026 г. компанията е намалила броя на магазините си с около 80%, а продажбите в Америка и Европа вече изпреварват тези в Азия.
Причините са ясни – отслабващият юан намалява стойността на приходите, а дефлацията и силната конкуренция от местни марки правят пазара все по-труден за западни компании. Китай остава голям, но вече не е толкова доходоносен, колкото изглеждаше преди десетилетие.
Китай и сянката на Япония
Някои икономисти виждат в тази динамика паралел с Япония. През 90-те години японската икономика достига около три четвърти от размера на американската, но след това губи позиции заради дефлация и слаба валута. Днес Япония остава важна икономика, но далеч от глобалната доминация, която се очакваше.
Китай все още е далеч от такъв сценарий. Но комбинацията от дефлация, валутен натиск и структурни проблеми поставя въпроса дали страната няма да навлезе в подобен модел – стабилна, но по-малко влиятелна икономика.
Свръхпроизводство и напрежение със света
Един от най-видимите ефекти от вътрешните проблеми е износът. Китайските компании, изправени пред слабо вътрешно търсене и падащи цени, все по-често търсят пазари в чужбина. Слабият юан допълнително стимулира тази стратегия, защото прави износа по-конкурентен.
Резултатът е лавина от китайски стоки на световните пазари. Това поставя под натиск производители от Германия до Индонезия и засилва търговските конфликти. Международният валутен фонд отбелязва, че растежът на Китай става все по-зависим от външното търсене, а износът е скочил с 22% само за първите два месеца на годината.
Така икономическата стратегия на Китай започва да създава напрежение не само вътре в страната, но и в глобалната система.
Може ли Китай да обърне тенденцията
Пекин е наясно с проблема. Властите обещават да стимулират вътрешното потребление, което би могло да повиши инфлацията и да увеличи стойността на икономиката в долари. Това обаче е трудна задача, тъй като изисква промяна в дългогодишния модел, основан на инвестиции и износ.
Има и първи сигнали за възможен обрат. Юанът започва леко да се засилва, а прогнозите на International Monetary Fund сочат, че делът на Китай в световната икономика може да започне отново да расте след 2026 г., макар и бавно.
Между икономическа мощ и намаляващо влияние
Китай остава икономически гигант. Неговата индустриална база, технологичен напредък и мащаб нямат аналог извън САЩ. Но в същото време страната се сблъсква с фундаментален проблем – разминаване между растежа и реалната глобална тежест.
Това променя не само икономическата картина, но и геополитическия баланс. За Пекин икономическата мощ е въпрос на престиж и влияние. Когато този показател започне да отслабва, това неизбежно се отразява и на позицията му в света.
Големият въпрос вече не е дали Китай ще продължи да расте. А дали този растеж ще бъде достатъчен, за да поддържа амбицията му да бъде водеща глобална сила.
