Националната електропреносна мрежа на Куба отново претърпя срив в събота, като това е вторият подобен инцидент в рамките на една седмица, съобщава Reuters. Ситуацията се развива на фона на продължаващата петролна блокада, наложена от САЩ.
От оператора на мрежата съобщават, че е настъпило пълно прекъсване на електрозахранването в 18:32 ч. местно време, като не се уточняват първоначалните причини и се посочва, че информацията ще бъде актуализирана.
Това е третото мащабно прекъсване на електрозахранването в страната през текущия месец. На 4 март голяма част от електропреносната система се срина вследствие на повреда в ключова топлоелектрическа централа, а само дни по-късно – на 16 март – мрежата частично спря да функционира по неуточнени причини. Подобни аварии се повтарят в последните години и често засягат значителна част от населението.
В същото време напрежението около енергийната ситуация в Куба се допълва и от външнополитически фактори. САЩ наложиха петролна блокада и ограничиха енергийния износ от Венецуела към Куба. Вашингтон отправи и заплахи за мита към държави, които доставят петрол на острова. Кубинските власти от своя страна многократно посочват американското търговско ембарго като основен фактор за икономическите трудности и честите проблеми в електроенергийната система на страната.
В резултат на комбинацията от вътрешни технически затруднения и външни ограничения, Куба продължава да се сблъсква със сериозни предизвикателства при осигуряването на стабилно електрозахранване за населението. Това пък води до бунтове.
Куба в най-тежката енергийна криза от десетилетия
Куба преживява най-тежката енергийна криза от десетилетия насам, след като през март 2026 г. националната електропреносна мрежа се срина три пъти. Поредицата от аварии остави близо 10 милиона души без електричество за продължителни периоди и задълбочи вече съществуващите социални и икономически затруднения.
Кризата започна в началото на март с повреда в най-голямата топлоелектрическа централа в страната – „Антонио Гитерас“, което доведе до първия мащабен срив на системата. На 16 март последва ново „тотално изключване“ на електропреносната мрежа, а само дни по-късно – на 21 март – трети срив, причинен от авария в централа в провинция Камагуей. Към момента части от страната продължават да са без стабилно електрозахранване.
Недостигът на електричество, който на места достига до 20 часа дневно, в комбинация с дефицит на основни стоки като храна и вода, доведе до нарастващо обществено напрежение. В редица градове се проведоха протестни действия – включително т.нар. „cacerolazos“, при които хората изразяват недоволството си чрез удряне на тенджери и съдове. В град Морон беше регистриран и рядък случай на нападение и подпалване на партийна сграда – действие, което се възприема като израз на ескалиращо обществено недоволство.
Протестите все по-често включват лозунги за „ток и храна“, както и призиви за свобода, напомнящи за демонстрациите от юли 2021 г.
В основата на кризата стоят както вътрешни, така и външни фактори. Допълнителен проблем представлява остарялата инфраструктура – голяма част от електроцентралите са изградени преди десетилетия и функционират с ограничен ресурс, при недостиг на резервни части и инвестиции.
Президентът Мигел Диас-Канел определя кризата като резултат от „икономическо задушаване“ и призовава за устойчивост и съпротива. В опит да облекчи ситуацията правителството предприема частични мерки, включително раздаване на слънчеви панели в отделни райони, но те остават недостатъчни спрямо мащаба на енергийната потребност на страната.
