Вероятно от времето на Маргарет Тачър насам лидерите на ЕС не са били толкова възмутени от свой колега, както миналата седмица, когато Виктор Орбан отново блокира ключов заем от 90 млрд. евро за финансиране на военните усилия на Украйна. Макар езикът да не беше толкова колоритен, както в миналото по адрес на „желязната лейди“, недоволството беше очевидно, пише Politico и припомня случая, в който раздразненият Жак Ширак е уловен от микрофон да казва за Тачър: „Какво още иска от мен тази домакиня – топките ми на тепсия ли?“.
На последната среща на Европейския съвет обаче нямаше как да се прикрие гневът към Орбан, който отново отказа да подкрепи жизненоважната финансова помощ за Украйна. Унгарският премиер заяви, че ще даде съгласие едва когато руският петрол отново започне да достига свободно до страната му по тръбопровода „Дружба“, повреден при руски въздушен удар. Орбан обвинява Киев, че бави ремонта, докато украинското ръководство отрича това.
„Никога не съм чувал толкова остри критики към някого на среща на върха на ЕС“, посочва пред изданието шведският премиер Улф Кристерсон.
Въпреки гнева към Орбан, някои от най-яростните му критици в Европа се опасяват, че лидерите на ЕС са попаднали в добре подготвен капан – точно в решителния етап на оспорваните парламентарни избори в Унгария. Според тях общият натиск срещу него може неволно да е увеличил шансовете му, позволявайки му да се представи у дома като единствения защитник на националните интереси.
„ЕС трябваше да изчака резултатите от изборите“, коментира френската евродепутатка Клое Ридел. По думите ѝ Орбан изостава в социологическите проучвания и конфронтацията около заема за Украйна само му помага.
Ридел смята, че ако той спечели отново, ЕС трябва да замрази еврофондовете за Унгария и дори да обмисли крайната мярка – отнемане на правото ѝ на глас. Засега обаче е по-разумно да се избягва ескалация, тъй като за първи път от 15 години партията му „Фидес“ изостава от формацията „Тиса“ на Петер Мадяр.
Това поведение е част от добре познатата политическа стратегия на Орбан, отбелязва бившият канадски политик Майкъл Игнатиев. По думите му унгарският лидер от години води кампания срещу Брюксел, като едновременно се противопоставя на ЕС и се възползва от неговите средства. В предишните си кампании Орбан неизменно изгражда образ на Унгария като заобиколена от външни врагове, а себе си представя като единствения лидер, способен да защити страната. Сред тези „врагове“ са международни институции, елити и самият Европейски съюз.
Междувременно американски консервативни кръгове също оказват подкрепа на Орбан. Според информации дори вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс може да посети Будапеща, за да засили позициите му преди изборите.
В самата Унгария представители на управляващите признават, че сблъсъкът с ЕС може да помогне на Орбан да спечели нов мандат. Евродепутатът Андраш Ласло заявява, че премиерът просто е „удържал на думата си“ и не се е поддал на натиск. Ласло обвинява украинския президент Володимир Зеленски, че умишлено бави ремонта на петролопровода с политически цели, включително влияние върху изборите в Унгария.
Орбан от своя страна продължава да представя опонента си Петер Мадяр като човек на Брюксел и дори като проводник на украинско влияние, въпреки че неговата партия също се противопоставя на заема за Украйна и е критична към ускореното ѝ членство в ЕС. Според анализатори тази стратегия може да даде резултат, особено в по-малките населени места, където Орбан традиционно има силна подкрепа.
Но дори да спечели, това ще бъде „пирова победа“, предупреждава политологът Петер Креко. По думите му Орбан може да използва конфликта с Брюксел в предизборната кампания, но ако остане на власт, натискът от страна на ЕС само ще се засили – с негативни последици за Унгария в дългосрочен план.
