Министерският съвет официално сезира Конституционния съд (КС) срещу решението на Народното събрание от 13 март 2026 г. С него депутатите задължиха правителството да внесе за ратификация присъединяването на България като държава учредителка към Устава на „Съвета за мир“ – международна организация, създадена по инициатива на САЩ.
Мотивите на правителството
В жалбата си Министерският съвет посочва, че решението на парламента директно нарушава:
* Принципа на разделение на властите;
* Правомощията на изпълнителната власт самостоятелно да ръководи вътрешната и външната политика на страната;
* Принципите на правовата държава.
Същината на спора
Конфликтът е юридически сблъсък за това кой има последната дума при международните договори. Според Конституцията правителството представлява страната и осъществява външната политика, докато парламентът има роля при последващата ратификация. В случая кабинетът счита, че Народното събрание превишава правата си, като го принуждава да инициира присъединяване към въпросната организация.
Какво точно е „Съветът за мир“?
Въпреки че звучи като стандартна международна комисия, „Съветът за мир“ е проект с безпрецедентна структура и амбиции.
Ето ключовите факти, които го отличават:
Произход и първоначална мисия: Организацията се роди в края на 2025 г. като част от плана на Доналд Тръмп за прекратяване на конфликта в Газа. Първоначалната ѝ цел беше да координира възстановяването на региона и да управлява международните стабилизиращи сили.
Глобални амбиции: Макар и одобрен от ООН с резолюция за Газа, Уставът на Съвета бързо разшири своя обхват. Днес той се дефинира като „гъвкава алтернатива“ на традиционните международни институции, целяща да решава конфликти по света чрез директна дипломация и мащабни инвестиции.
Уникално лидерство: Структурата е силно централизирана. Доналд Тръмп е определен за постоянен председател, а в Изпълнителния съвет влизат не само дипломати, но и водещи бизнес фигури и инвеститори (като Джаред Кушнър и бившия премиер на Великобритания Тони Блеър).
Българската връзка: Любопитен детайл е, че за „Висш представител за Газа“ в рамките на структурата беше назначен българският дипломат Николай Младенов. Това е и една от причините темата да е толкова чувствителна у нас – България е сред малкото държави в ЕС (заедно с Унгария), които приеха поканата да бъдат „държави учредителки“.
Защо е спорът у нас?
Разломът в България е не само юридически (кой подписва договорите), но и геополитически. Поддръжниците виждат в Съвета шанс България да бъде „на масата“ с големите играчи и да има директен достъп до стратегически решения.
Опонентите обаче се опасяват, че присъединяването към структура, която заобикаля утвърдените механизми на ООН и ЕС, може да постави страната ни в изолация от европейските ни партньори.
