Войната в Иран е изпълнена с много неизвестни, но съществуват и някои очевидни факти, които често остават на заден план заради информационния шум и бързината на социалните мрежи. Те налагат изключително динамично темпо както на обществените реакции, така и на самото възприемане на войната. Към днешна дата на практика войната в Близкия изток може да завие във всяка една посока.
Все пак някои са по-вероятни от други. Политическият анализатор Изабел Ласер извежда три основни такива в свой анализ за Le Figaro.
Според нея към 16-ия ден от конфликта всички възможни сценарии остават отворени. Един от тях е прекратяване на огъня, което се възприема от някои като най-добрия, а от други като най-лошия вариант. Противниците на примирието смятат, че то би позволило на режима в Иран да се задържи на власт, докато неговите поддръжници – включително европейски и арабски дипломати, го виждат като начин да се предотврати хаос и по-широка регионална ескалация. Аргументите в полза на дипломатическо решение се основават и на факта, че иранският режим се оказва по-устойчив от очакваното.
След войните в Афганистан и Ирак през началото на XXI век, Иран е реорганизирал отбраната си чрез децентрализация и създаване на мрежова структура, включваща регионални щабове с оперативна автономия. Това позволява по-голяма устойчивост при удари и затруднява неутрализирането на командната система. Според експерти режимът се подготвя за подобен конфликт от десетилетия.
В същото време анализатори отбелязват, че с новото ръководство и засилването на влиянието на твърдолинейните кръгове в Иран се затвърждава идеологическата линия на управление. Липсата на умерени фигури, способни да реформират системата, прави малко вероятен сценарий на вътрешна трансформация по подобие на други държави. Според дипломати религиозните режими трудно подлежат на реформи.
От началото на конфликта Иран и неговите съюзници демонстрират липса на намерение за отстъпление, като по-скоро се стремят да разширят обхвата на конфликта. Това води до извода, че режимът може да оцелее, особено ако външният натиск отслабне.
В същото време политиката на САЩ се възприема като колеблива, с неясни цели – между стремеж към смяна на режима и желание за бързо излизане от конфликта. Това създава допълнителна несигурност относно развитието на войната. Някои анализатори предупреждават, че липсата на достатъчна подготовка и координация може да възпрепятства постигането на стратегически цели.
Друг възможен сценарий е Иран да следва модел, подобен на този на Северна Корея – с още по-силна централизация на властта и ускорено развитие на ядрената си програма като средство за възпиране на външна намеса. Това би увеличило риска от нова ескалация и би затвърдило режима чрез стратегическо възпиране.
Съществуват и опасения, че ако ядрените материали не бъдат открити и контролирани, това може да ускори ядрените амбиции на страната. Потенциалните последици включват възобновяване на ракетната програма, засилване на регионалното напрежение и дори възможно увеличаване на терористичната активност в по-широк международен план.
В същото време се обсъжда и вариантът за смяна на режима – сценарий, който някои все още считат за възможен, макар и труден за реализиране. Появата на алтернативни политически фигури в опозицията дава известна надежда, но остава неясно доколко те биха могли да получат широка подкрепа в самия Иран.
Развитието на конфликта остава непредсказуемо. То може да доведе до различни резултати – от продължителна война и изтощение, през дипломатическо решение, до вътрешни промени или дори мащабна регионална трансформация. Крайната посока ще зависи от множество фактори, включително външната политика на САЩ, вътрешната стабилност на иранския режим и динамиката на самия конфликт.
