Българската държава е поискала от Европейската комисия техническа и експертна помощ за противодействие на дезинформацията и чуждата намеса преди предсрочните парламентарни избори в България, насрочени за 19 април, съобщи БНТ. От постоянното представителство на страната ни в Брюксел са потвърдили пред обществената телевизия, че това се е случило по разпореждане на служебния министър на вътрешните работи Надежда Нейнски.
Изпратено е писмо до Европейската комисия и Европейската служба за външна дейност с искане за активиране на Системата за бързо реагиране. Този механизъм подпомага държавите членки на ЕС в ситуации, свързани с предизборна обстановка и рискове от външно влияние.
Системата включва на доброволен принцип участие на технологични компании, неправителствени организации и проверители на факти, които подпомагат идентифицирането на дезинформационни кампании и потенциални опити за намеса. Само преди седмица механизмът е бил активиран и по повод парламентарните избори в Унгария, които ще се проведат на 12 април.
Освен това Министерството на външните работи се създава временен координационен механизъм за противодействие на дезинформацията и хибридните заплахи, както и за укрепване на информационната устойчивост. Мярката е във връзка с очакваното засилване на опитите за дезинформационни кампании и манипулиране на външнополитическа информация около предстоящите извънредни парламентарни избори на 19 април в България.
Ръководството на механизма ще бъде поверено на посланика със специални поръчения по въпросите на устойчивостта Мария Спасова, а контролът върху дейността ще се упражнява от заместник-министър Велизар Шаламанов, съобщават от пресцентъра на ведомството. Сред основните задачи на новото звено са централизирано наблюдение и анализ на информация, свързана информационно влияние, изготвяне на оценки на риска и аналитични доклади за ръководството на МВнР, включително в контекста на организацията на вота в чужбина и чувствителни външнополитически теми по време на предизборната кампания.
В работата на звеното ще бъдат включени и сътрудничества с граждански организации и представители на академичната общност.
Примерите Румъния и Молдова
И ако съдим по последните изборни цикли в съседни страни като Румъния и Молдова, то определено има причина за подобно искане.
В северната ни съседка изборният процес в края на 2024 г. се превърна в прецедент за Европейския съюз. Неочакваната победа на Калин Джорджеску на първия тур предизвика сериозни съмнения, след като разследвания разкриха мащабна онлайн кампания, базирана на алгоритмично манипулиране в платформи като TikTok, използване на „трол“ мрежи, фалшиви акаунти и съдържание, разпространявано чрез автоматизирани системи и платени профили. Според анализите част от тази активност е била подпомагана от външни мрежи и е включвала deepfake съдържание и координирани инфлуенсърски кампании, които представят кандидата като „патриотичен“ избор, докато заобикалят правилата за политическа реклама.
Ситуацията доведе до безпрецедентно решение – Конституционният съд на Румъния анулира резултатите от изборите заради сериозни нарушения и съмнения за външна намеса. Това беше силен сигнал за уязвимостта на демократичните процеси в дигиталната ера и показа, че алгоритмите могат да играят съществена роля в политическия резултат.
В Молдова предизвикателствата придобиха още по-комплексен характер, съчетавайки дезинформация с директни финансови стимули и енергиен натиск. Молдовските власти и международни наблюдатели отчетоха случаи на организирано купуване на гласове чрез мрежи, свързани с Илан Шор, включително трансфери на средства към десетки хиляди граждани с цел влияние върху вота. Паралелно с това бяха разпространявани координирани кампании с фалшиви твърдения – от страхове за загуба на суверенитет до внушения за социални и военни рискове при европейска интеграция.
Особено показателна беше и т.нар. Doppelganger стратегия – копиране на сайтове на медии и институции с цел легитимиране на пропагандно съдържание. Към това се добавя и елементът на хибриден натиск, включително енергийни ограничения, използвани като инструмент за политическо въздействие. Въпреки това страната успя да проведе избори и референдум, при които проевропейският курс беше потвърден, макар и при минимална разлика, което подчерта степента на поляризация, предизвикана от тези кампании.
И в двата случая се очертава общ модел – комбинация от дигитални манипулации, координирани информационни операции и икономически или политически натиск, които действат едновременно и целят да подкопаят доверието в институциите и да повлияят върху електоралното поведение. Именно подобни рискове стоят в основата на нарастващото сътрудничество между държавите членки на ЕС и европейските институции за превенция и реакция срещу дезинформацията в предизборен контекст.
