Франция проведе втория тур на местните избори за кметове в неделя. Макар че резултатите от подобни вотове не винаги са надежден индикатор за националните избори, те дават ясна картина за политическите нагласи на терен, пише Reuters и извежда пет основни извода от гласуването. То се проведе 13 месеца преди президентската надпревара през април и май 2027 г., чийто изход има значение далеч извън границите на страната.
Възходът на крайната десница не е гарантиран
Неуспехът на крайнодясната партия „Национален сбор“ да спечели Марсилия – втория по големина град във Франция – както и загубата в Тулон, разколебаха усещането, че формацията е неудържима по пътя си към властта. Досега се приемаше, че лидерът ѝ Жордан Бардела е фаворит за президентския вот след двата непопулярни мандата на Еманюел Макрон.
Местните резултати обаче показват, че традиционните партии все още могат да блокират крайната десница, особено в големите градове, където тя остава неприемлива за много избиратели. Въпреки това формацията трупа подкрепа в други райони – спечели в Ница чрез съюзника си Ерик Сиоти, както и в по-малки градове, увеличавайки значително броя на своите представители.
Извод: „Национален сбор“ остава фаворит „на хартия“, но усещането за неизбежна победа отслабва.
Центърът се представи по-добре от очакваното
Въпреки спада в популярността на президента Макрон, центристкият лагер постигна по-добри резултати от прогнозите. Бившият премиер Едуар Филип запази кметския пост в Хавър и затвърди позицията си като най-сериозния центристки претендент за 2027 г. Кандидати, подкрепени от Макрон, постигнаха успехи и в градове като Бордо и Анси, както и чрез коалиции в други. Все пак загубите в Лион, Ница и По показват, че позициите на центъра не са стабилни навсякъде.
Извод: Центърът има потенциал, но без обединение рискува да не стигне до балотаж.
Съюзите с крайните тежат на левия спектър
Изборите показват, че умерената левица се представя по-добре без радикалната формация „Непокорна Франция“. Партията е отслабена от скандали и обвинения, включително за антисемитизъм. В Париж социалистът Еманюел Грегоар спечели без съюз, а в Марсилия социалистите също победиха, дистанцирайки се от нея. За разлика от това, коалициите между социалисти и крайната левица загубиха в редица градове.
Извод: Левицата е изправена пред стратегически избор и вероятно ще се раздели на два конкуриращи се лагера преди президентските избори.
„Зелените“ губят инерция
След силния си пробив през 2020 г. „зелените“ не успяват да повторят успеха си. На фона на икономически трудности и геополитическа нестабилност екологичните теми отстъпват в приоритетите на избирателите. Партията губи позиции в ключови градове, а дори там, където запазва властта, резултатите показват крехка подкрепа.
Извод: Влиянието на „зелените“ намалява, което поставя под въпрос ролята им през 2027 г.
Консерваторите остават силни локално, но с ограничения
Републиканците не успяха да спечелят Париж – символична загуба, свързвана и с противоречивия образ на кандидатката Рашида Дати. Въпреки това партията остава най-силната на местно ниво във Франция.
Извод: Консерваторите имат стабилна база, но трябва да решат дали да останат самостоятелна сила или да търсят съюз с центъра срещу крайните политически формации.
Като цяло резултатите от местните избори очертават по-сложна и по-отворена политическа картина преди президентския вот през 2027 г., отколкото се предполагаше досега.
