Руската компания „Бюро 1440“ изведе първите серийни спътници от проекта „Рассвет“, като в ниска околоземна орбита бяха разположени 16 апарата, съобщава BBC. Те ще станат част от бъдеща система за сателитен интернет, базирана на нискоорбитално съзвездие – модел, сходен с този на SpaceX и мрежата ѝ Starlink, която вече има над 10 000 спътника.
От „Бюро 1440“ планират до 2027 г. да изведат общо 156 апарата, като търговската услуга трябва да стартира същата година след допълнително изстрелване на още 292 спътника.
През 2028 г. е предвидено разширяване на системата с още 318 апарата. Първите 16 сателита първоначално е трябвало да излетят през 2025 г., но това се забави, вероятно заради проблеми в производството.
Развитието на собствена сателитна мрежа има стратегическо значение за Русия, особено по време на военните операции в Украйна, където достъпът до интернет и комуникации е критичен за бойната ефективност. До момента руските сили използваха т.нар. „сиви“ терминали на Starlink, придобивани чрез трети страни, но ограниченията върху тяхната употреба на фронта доведоха до сериозни проблеми в комуникациите.
Паралелно SpaceX развива военната си мрежа StarShield, която осигурява не само комуникации, но и орбитално наблюдение и разузнаване. В този контекст проектът „Рассвет“ се разглежда като опит на Москва да изгради независима сателитна инфраструктура, която да намали зависимостта от чуждестранни технологии и да осигури по-надеждни комуникации както за граждански, така и за военни цели.
Значението на Starlink за руската армия
Тази новина не е изненада, като се имат предвид последствията, които предизвика спирането на достъпа на руската армия до системата на Starlink.
През февруари 2026 г. SpaceX, в координация с Пентагона и украинското правителство, приложи мащабни технически мерки за блокиране на терминалите Starlink, използвани нерегламентирано от руската армия. Това предизвика сериозен прелом в комуникационните възможности на руските сили на фронта.
За да прекрати използването на „сивия внос“ на терминали, SpaceX внедри няколко ключови мерки – бели списъци, според които от 1 февруари 2026 г. достъп до мрежата имат само терминали, одобрени от Министерството на отбраната на Украйна; геозониране, което ограничи услугата само до зони под украински контрол или верифицирани потребители в окупираните територии; и ограничение на скоростта, което деактивира терминалите автоматично, ако се движат със скорост над 90 км/ч, правейки невъзможно използването им от руски дронове-камикадзе.
Последствията за руската армия бяха драматични. Изключването на Starlink предизвика това, което военни експерти нарекоха „комуникационна катастрофа“ – командирите загубиха способността да предават видео от дронове в реално време към щабовете, което парализира тактиката на малки щурмови групи; броят на въоръжените сблъсъци на фронта спадна с около 15–20% в дните след блокирането, а руските части се върнаха към радиостанции и кабелни връзки, които са лесни за засичане и заглушаване от украинските средства за електронна борба (РЕБ). В резултат на настъпилия хаос украинските сили успяха да си върнат близо 400 кв. км територия през март 2026 г. – най-големият им напредък за последните две години.
Руските военни кореспонденти съобщават за опити за импровизирани решения, включително изграждане на Wi-Fi мостове чрез телевизионни кули, но тези конструкции са лесни цели за украинската артилерия. Липсата на собствен руски аналог на системата Starlink продължава да бъде критична слабост за Москва.
Космическите провали на Русия
Въпреки че десетилетия Русия беше лидер в космическата индустрия, в последните години руската държавна космическа агенция „Роскосмос“ преминава през един от най-тежките си периоди - технически провали, международна изолация и рязко свиване на пазарните позиции.
Според анализаторите те се дължат основно на липсата на западни компоненти за прецизна електроника и сензори заради санкциите, изтичане на специалисти и тотална липса на иновации – „Роскосмос“ продължава да разчита на технологии от 60-те и 70-те години на миналия век.
Ето и списък на най-значимите провали:
Крахът на „Луна-25“ – През август 2023 г. първата лунна мисия на Русия от 47 години завърши със сблъсък на апарата с повърхността на Луната заради софтуерна грешка, при която двигателят работи 127 секунди вместо планираните 84. Индия успя да кацне на южния полюс на Луната дни по-късно, демонстрирайки технологичното изоставане на Русия.
Технически проблеми на МКС – руските модули показват сериозно износване. През 2023 г. се появиха течове в „Союз МС-22“ и „Прогрес МС-21“, което наложи изпращането на спасителен кораб за екипажа. Постоянните микропукнатини в модула „Звезда“ бяха класифицирани от НАСА като „най-висок риск за безопасността“ на станцията към 2024–2025 г.
Провалът на „Ангара-А5“ – През април 2024 г. новата тежка ракета на Русия претърпя редица забавяния при първия старт от космодрума „Восточний“. Въпреки успешното изстрелване, програмата изостава с над 10 години и струва многократно повече от западните аналози.
Пълна загуба на международния пазар – преди войната в Украйна Русия беше водещ доставчик на ракети и двигатели. Днес SpaceX доминира, а западните страни спряха да купуват руски РД-180 и да използват „Союз“ за спътници като мрежата OneWeb.
Проблемите с космодрума „Восточний“ – проектът за независим достъп до космоса се превърна в символ на корупция, с разкрити огромни финансови загуби, арести на десетки служители и многогодишни забавяния на изграждането на втората стартова площадка.
