Датчаните се отправят към урните днес, след като премиерът Мете Фредериксен свика предсрочни парламентарни избори. Решението дойде в момент, когато тя успя да засили позициите си след твърдия си отговор на заплахите на Доналд Тръмп за анексиране на Гренландия.
Фредериксен можеше да изчака до октомври 2026 г., но предпочете по-ранен вот. Причината е ръстът на подкрепата за нейните социалдемократи, който дойде след слаб резултат на местните избори миналата година, пише Politico.
Въпреки това външната политика няма да реши изборите. Основният фокус на избирателите остава вътрешният дневен ред. Разделената управляваща коалиция и силната конкуренция превръщат вота в изключително оспорван.
Какво ще наклони везните
Датските избиратели са разколебани. Данни от социологическо проучване показват, че почти всеки пети все още не е решил за кого ще гласува.
Очакванията са социалдемократите да останат водеща сила. Основното им предложение е възстановяване на данък върху богатството, който не е прилаган от три десетилетия. Мярката среща одобрение сред левите избиратели.
Основният опонент на Фредериксен – вицепремиерът Троелс Лунд Поулсен от партията „Венстре“, предупреждава, че подобен данък ще накара най-богатите да напуснат страната. Според него това ще навреди на икономиката.
В кампанията се обсъждат и други теми. Сред тях са връщането на отменения през 2024 г. празник „Великият молитвен ден“, качеството на питейната вода, защитата на животните, възможното връщане към ядрената енергия, разходите за отбрана и миграционната политика.
Червени срещу сини
Политическият живот в Дания традиционно е разделен на ляв „червен“ и десен „син“ блок. През 2022 г. Фредериксен наруши тази линия и създаде широка центристка коалиция.
В нея влизат социалдемократите, „Венстре“ и партията „Умерените“ на бившия премиер Ларс Льоке Расмусен.
Сегашните социологически данни показват почти равен резултат между двата блока. Левицата би получила около 83 места, а десницата – около 80, при нужни 90 за мнозинство.
Това поставя Расмусен в ролята на ключов фактор. Очаква се именно той да реши накъде ще поеме страната. В същото време той вече заяви, че няма да се кандидатира за премиер и ще играе ролята на посредник при съставянето на правителство.
Скандал в десницата
Кампанията беше разтърсена от скандал около лидера на „Либерален алианс“ Алекс Ванопслаг. Той призна, че е употребявал кокаин в началото на политическата си кариера.
Проучвания показват, че 42% от датчаните са загубили доверие в него като потенциален премиер.
Въпреки това партията му остава силен играч вдясно и настоява да води евентуално дясно управление. Самият Ванопслаг заяви, че няма да блокира съставянето на дясна коалиция.
Ролята на Гренландия
Макар темата да изглежда външнополитическа, Гренландия може да се окаже решаваща за резултата. Територията, както и Фарьорските острови, имат по двама представители в датския парламент.
Тези четири гласа могат да се окажат ключови при толкова оспорван вот.
Наблюдатели смятат, че представителите на островите трудно биха подкрепили правителство, зависещо от крайнодясната Датска народна партия.
В същото време нарастват призивите за по-голяма автономия. Политици от Фарьорските острови дори поставят под въпрос нуждата от участие в датския парламент.
Какво следва
Изборните секции отвориха в 8:00 ч. и ще затворят в 20:00 ч. Резултатите ще започнат да излизат малко след това, но окончателната картина може да стане ясна едва късно вечерта или в сряда.
Дания използва пропорционална избирателна система. Това почти гарантира коалиционно управление.
Истинската битка обаче започва след изборите. Преговорите за нов кабинет може да продължат седмици.
Дали страната ще има стабилно мнозинство или слабо правителство на малцинството – това ще стане ясно в следващия етап от политическата криза.
