От днес, 25 март, държавният механизъм за социални компенсации за горивата официално влезе в сила. Финансовият министър Георги Клисурски обяви старта на мярката, след като цената на дизела се задържа над прага от 1,60 евро за три поредни дни. Зад официалните съобщения за „подкрепа за гражданите“ обаче стоят цифри, които разкриват сериозен дисбаланс между предвидената помощ и реалните нужди на пътуващите българи.
Мярката предвижда месечна помощ от 20 евро (около 40 лв.) за физически лица с ниски доходи. Процедурата е разделена на две категории:
Гражданите, които вече получават социални помощи по банкови сметки от Агенцията за социално подпомагане (АСП), ще получат сумата без допълнителни действия.
Всички останали, които отговарят на критериите, трябва да подадат еднократно заявление в АСП – лично на място или чрез електронните услуги на агенцията.
Колко „път“ покриват 20 евро?
При текуща цена от 3,13 лв. (1,60 евро) за литър, тези 20 евро помощ осигуряват точно 12,7 литра гориво. За хилядите българи, които живеят в съседните градове и ежедневно разчитат на автомобилите си, за да стигнат до работното си място в София, сметката показва критичен недостиг на средства.
Ежедневно пътуващите от Перник до София
При средно 65 км пробег в двете посоки всеки ден, автомобилът изразходва около 4,5 литра (комбиниран цикъл). Държавната помощ ще бъде напълно изчерпана за по-малко от 3 работни дни. През останалите 19 работни дни от месеца работещите перничани трябва да покриват пълните разходи за транспорт изцяло със собствени средства.
Ежедневно пътуващите от Своге до София
Пътят през Искърското дефиле (около 90 км отиване и връщане всеки ден) е по-тежък и изисква поне 6-7 литра дневно заради завоите и денивелацията. Тук предвидената месечна субсидия е достатъчна за едва 2 дни пътуване до София и обратно.
За хората, които формират гръбнака на икономическата активност в региона и пътуват в посока столицата всеки делничен ден, тази компенсация покрива пренебрежимо малка част от реалните им месечни разходи за гориво.
Социалният вакуум
Най-големият структурен проблем на мярката е доходният критерий. За да се класира за помощта, потребителят трябва да докаже, че средномесечният му доход през 2024 г. е бил под 652 евро (около 1275 лв.).
Това означава, че голяма част от активната работна сила, която пътува ежедневно от сателитните градове към столицата, автоматично отпада от обхвата на подпомагането. Тези хора попадат в т.нар. „социален вакуум“ – те имат най-високи разходи за транспорт, но доходите им (макар и притиснати от инфлацията) ги правят „твърде богати“ за държавната схема.
Схемата „1,60 евро“ е насочена към най-уязвимите групи, но тя оставя без реална подкрепа хората, които поддържат икономическата активност. Докато държавата разпределя ресурс, който покрива едва няколко дни от месечния пробег, работещият българин продължава да понася основната тежест от високите цени на горивата.
Констанца Илиева
