Земетресението край Атон не остави тежки разрушения, но разтърси спокойствието на едно от най-тихите места в Европа – монашеската Света гора. В Карея, административния център на полуострова, вечерта започна както всяка друга. Малко след 21:00 ч. обаче тишината беше разкъсана. „Първо се чу дълбок тътен, като далечен гръм, но без светкавица“, разказва монах, цитиран от местни медии. „После всичко започна да се люлее. Не беше кратко – усети се дълго, сякаш земята диша“.
В стари килии и скитове, някои на стотици години, стените се пропукаха. Малки парчета мазилка паднаха по пода. Въпреки това монасите не изпаднаха в паника.
„Тук сме свикнали да търсим смисъл, а не страх“, казва друг обитател на Света гора. „Станахме, прекръстихме се и изчакахме да отмине“.
В руския манастир „Свети Пантелеймон“ трусът бил усетен силно. Поклонници разказват, че сградата се разклатила като при една продължителна вълна, продължила няколко секунди.
„Не беше серия от удари, а едно дълго разклащане“, споделя посетител. „Чуваше се и шум – сякаш идваше от земята, не от сградата“.
След труса монасите излезли навън. В тъмнината се чували само гласове и стъпки. Някои проверявали сградите, други просто стояли мълчаливо.
В крайбрежните части шумът бил още по-силен. „Като че ли морето и земята говореха едновременно“, казва поклонник.
По-късно станало ясно, че щетите са ограничени до пукнатини в стари постройки. Няма пострадали хора.
Сеизмолози предупреждават за възможни вторични трусове, но подчертават, че подобна активност не е необичайна за района.
За монасите обаче преживяването има и друг смисъл.
„Тук времето е различно“, казва един от тях. „Земята се разтърси за няколко секунди. Но човек остава насаме с мислите си много по-дълго“.
