Доставчиците на криптоуслуги ще са длъжни да събират и подават информация за своите клиенти (включително самоличност, данъчен номер и сделки), както и да прилагат процедури за проверка на достоверността на данните. Това предвиждат промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, качени за обществено обсъждане.
Определя се кои лица подлежат на регистрация и в коя държава членка следва да подават информация:
Предвижда се и сътрудничество с държави извън ЕС, за да се избегне двойно докладване. Събраната информация се подава към НАП до 30 юни на следващата година и се обменя между държавите членки в срок до 9 месеца чрез електронна система.
Целта е повишаване на прозрачността, по-добър контрол върху криптоактивите и по-ефективно данъчно облагане. Според вносителите на промените основните проблеми са липсата на регулации за криптоактиви, електронни пари и други нови финансови инструменти, както и недостатъчна яснота при прилагането на правилата.
Развитието на пазара на криптоактиви създава риск от укриване на данъци поради липса на прозрачност и задължения за докладване. Затова се предлага въвеждане на единни правила за събиране и обмен на информация между държавите членки, което ще подобри контрола и ще позволи по-точно определяне на дължимите данъци.
Законопроектът въвежда мерки за по-строг контрол и ефективно прилагане на задълженията на доставчиците на услуги за криптоактиви, включително възможност за блокиране на достъпа до техни сайтове или приложения при неизпълнение на изискванията. Предвидени са и значителни санкции, за да се гарантира спазването на правилата.
Той е съобразен с международните стандарти за обмен на информация (CARF и CRS 2.0) и предвижда обмен на данни и с държави извън ЕС, с които България има споразумения.
Освен това НАП ще извършва регулярен преглед на процедурите и практиките си, за да подобри използването на обменяната информация, контрола и събирането на данъци.
Въвеждат се и нови изисквания, свързани с обмена на данни за допълнителен данък върху големи многонационални компании, с цел гарантиране на минимално ниво на облагане. Хармонизираните правила и общата ИТ инфраструктура ще улеснят както данъчните администрации, така и бизнеса, като осигурят правна сигурност и по-ефективно прилагане на законодателството.
Законопроектът привежда дефиницията за „пазарна цена“ и методите за трансферно ценообразуване в съответствие с насоките на Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Това гарантира единен подход при оценката на сделки между свързани лица, по-голяма правна сигурност и последователна практика в България и международен план.
Въвежда се възможност за използване на допълнителен (алтернативен) метод за определяне на пазарни цени, когато стандартните методи не са приложими, като са предвидени ограничения за предотвратяване на злоупотреби.
