Ресторантьорският бранш отново поиска държавна подкрепа и връщане на ДДС от 9% – мярка, от която секторът вече се възползва години наред по време на пандемията от COVID-19 и дълго след нея. Искането идва на фона на сериозно поскъпване в заведенията и поставя въпроса доколко е оправдано бизнесът да разчита на постоянна държавна подкрепа.
На среща със служебния премиер Андрей Гюров днес представители на бранша посочиха по-високите разходи за ток, заплати и суровини като основен проблем. Ричард Алибегов заяви, че намаляването на ДДС е „единствената мярка“, която може да помогне. Но именно тази „мярка“ вече беше въведена по време на COVID кризата, като извънредна помощ, която остана в сила с години.
По време на пандемията държавата въведе намалена ставка от 9% за ресторантьорите като временна антикризисна мярка. За кратък период тя беше оправдана – обектите бяха затворени, приходите се сринаха, а секторът беше сред най-засегнатите. Но вместо да остане извънредна, мярката беше удължавана години наред. И днес, при напълно различна ситуация, браншът отново настоява за същото. Това вече не изглежда като помощ в криза, а като опит временната привилегия да се превърне в постоянен стандарт.
Бизнес на държавна хранилка?
На срещата със служебния премиер Андрей Гюров представители на бранша отново очертаха познатия списък с проблеми – ток, заплати, суровини. Но тези фактори засягат всички сектори. Разликата е, че не всички искат специален данъчен режим.
Тук възниква ключовият въпрос: защо ресторантьорите трябва да бъдат изключение? И още по-важно – не се ли превръща този сектор в зависим от държавата, вместо да се адаптира към пазарната среда?
Браншът посочва и наемите и разходите на служителите като проблем. Това е реален социален въпрос, но решението му отново се търси през държавата. Вместо да се говори за структурни решения, инвестиции или повишаване на продуктивността, отново се предлага най-лесният вариант – намаляване на данъци и директна подкрепа.
Вместо да се говори за ефективност, оптимизация или адаптация, исканията отново са насочени към бюджета. Това създава усещането, че част от бранша разчита на държавата като на постоянен източник на подкрепа, а не като на временна помощ в извънредни ситуации.
В същото време други сектори, които също са засегнати от инфлацията и високите разходи, не получават подобно третиране.
Цените растат, но исканията също
Парадоксът е очевиден – ресторантите настояват за помощ, докато цените в заведенията растат устойчиво през последните години. Менюта поскъпват, услугите също, а аргументът остава същият – разходите са високи. Това поставя логичен въпрос: ако цените вече са увеличени, защо отново е необходима държавна намеса?
И още – адекватно ли е бизнесът, който прехвърля разходите върху клиентите, да иска и допълнителни данъчни облекчения?
Повтарящ се сценарий
По време на пандемията ресторантьорите бяха сред най-силно подкрепените. Получиха намален ДДС, компенсации и различни форми на помощ. Днес, при различна икономическа ситуация, исканията са същите. Това поражда съмнение дали временните мерки не са се превърнали в очаквана норма.
Премиерът Андрей Гюров заяви, че ще се търсят балансирани решения и помощ за най-уязвимите. Натискът от бранша обаче остава ясен – повече държавна подкрепа, по-ниски данъци и нови стимули.
В крайна сметка въпросът не е дали секторът има проблеми – има. Въпросът е дали решението винаги трябва да идва от държавния бюджет. И още по-важно – докога. Когато всяка трудност води до ново искане за помощ, а всяка помощ се превръща в очакване, границата между подкрепа и зависимост започва да се размива. А това вече поставя под съмнение не само устойчивостта на сектора, но и самата логика на публичната подкрепа.
