Главният въпрос преди изборите е: Колко ще издържи електората преди да се усети, че големите обещания са всичко друго, не и реалност? Предизборната кампания набира скорост. В медиите се води „олимпийска“ битка в дисциплината „слушайте, какво ви казваме, а не какво вършим“.
Често популизмът достига абсурдни висини, а спасителите“ на нацията и държавата се множат с часове. Разумният гласоподавател се пита: Те ли са пълни идиоти или наистина има избиратели, чията наивност и глупост ги правят лесни за манипулиране?
В същото време теми и проблеми, засягащи всекидневието на хората остават без отговори.
Ето някои от тях.
Защо цените на много хранителни стоки, плодове и зеленчуци в България са по-високи от тези в Гърция, Турция, Сърбия, Румъния и Северна Македония? Кой не знае, че цените на производителите са едни, а докато стоката стигне до щандовете – съвсем други, понякога с пъти по-високи. Искаме да знаем, защо и кой от институциите и контролните органи не си върши работата.
Това безобразие принуждава немалко българи пътуват до споменатите държави, където пълнят багажниците с олио, сирене, зехтин, месо, маслини, перилни препарати и други стоки. Оставят си парите там, а не тук.
Защо в Нидерландия (с близо 13 млн души население) болниците са около 120 и страната е в Топ 10 по качество на здравеопазването от години, а у нас болниците са 360-380 за 6 млн българи и сме последни в ЕС?
Защо българското МВР е с най-много служители – близо 55 000, получаващи големи заплати, ползващи привилегии, но общественото доверие МВР е критично ниско?
Защо сметките за ток са съмнително високи и предизвикват недоволство? Дори, когато се докажат грешки, хората са длъжни да платят и чак тогава да търсят правата си - процедура която трае месеци наред и е повод за ново недоволство.
Защо винаги сумите са в ущърб на гражданите? Защо „грешките“ поне веднъж не отчетоха по-ниски цени? Същото важи и за водата, парното и прочие такси.
МВР отнема автомобилите на стотици граждани заради сгрешени тестове за упойващи вещества. Наказват те веднага, но после е нужна година и повече, за да се поправи несправедливостта. Страдат гражданите, а в същото време служителите на МВР отказват да минават на тестове, защото показвали грешни резултати. Няма такъв абсурд другаде!
В продължение на 400 км магистрали и пътища в Гърция има между 10 и 15 ограничителни знаци за скоростта. От Кулата до София ограничителните знаци са 113! На т.нар. магистрала „Хемус“ от София до разклона за Варна и Русе – и в двете посоки - скоростта е ограничена в над 40 участъка. Пътя ли да следиш, поведението на автомобила или „капаните“, поставени от неясно защо? После МВР отчита хиляди глобени шофьори. Скоростта е 140 км/ч и е определена със закон. Може да се наложат изключения, но у нас те са практика и правило. И това безобразие засяга около 2,5 милиона българи, които са зад волана.
Защо пътищата са в трагично състояние, но няма нито един осъден строител, който е крал и е създал предпоставки за катастрофи и жертви?
Около 400 селища в страната са на воден режим, от който страдат над милион българи. И ето ви „гениално“ предложение от кандидат-депутати трагичния договор с турската „Боташ“ да се предоговори, като предоставим на Турция вода срещу евентуални доставки на газ. Представете си колко още селища в България ще останат на сухо.
България е на първо място в Европа по брой аптеки на глава от населението, но аптеки в селата няма. Освен това много лекарства у нас са по-скъпи от други страни и хората ги набавят от чужбина.
Имаме най-раздутата държавна администрация не само в Европа, но реформи и съкращения не се извършват, а услугите за населението са под всякаква критика. За един печат понякога са нужни дни и обиколки на различни ведомства.
Къде е т.нар. електронно правителство, за което вече са налети стотици милиони или милиарди, а се обикаля и чака за един документ понякога с месеци и години.
Средно за медицинско лечение в ЕС се доплащат около 13%, а у нас – над 35%. Защо, защо, защо?! И защо въобще болниците са търговски дружества и целта им е печалбата, а чак след това качеството на здравни грижи. Пациентът е в положение на плячка.
Защо стотици милиони всяка година се изплащат по различни програми – европейски и компенсационни от държавата – за несъществуващи стада и земеделски площи? Няма нито един наказан или осъден.
Много важно: Български ученици печелят медали от международни олимпиади, а сме първи по функционална неграмотност в ЕС? А образованието е това, което гарантира добро настояще и добро бъдеще.
Защо употребата на наркотици в България започва от най-ниска възраст в ЕС, а МВР така и не успява (или не иска) да се справи с продажбата на дрога до и в училищата?
Има още и още въпроси, които хората си задават всеки ден, но не получават отговори. Кандидатите за Народното събрание и за властта ни „свалят звезди“ с обещания за розово бъдеще. По света подобна тактика се нарича „бананов популизъм“.
Ако някога се извършат истински реформи в съдебната система и тя заработи поне на средно ниво, ще се промени цялата държава. Животът на всички ще стане по-добър. Това не засяга недосегаемите от т.нар. „елит“, но засяга всички останали.
Засега чуваме абстрактни заклинания от сорта на „променим модела“, „ще променим системата“, ще направим „нов обществен договор“. Един „сламен националист“ изнесъл публична лекция във Варна за ролята на граф Игнатиев за освобождението на България. Мероприятието било пред паметника на Игнатиев, а публиката - шепа хора. Нааистина ли има още хора, които вярват, че този партиен вожд е българин и милее за българските граждани? Някой да му каже, че след дни ще отбележим 150 години от Априлското въстание - връх на националния порив за свобода и независимост.
В предоставеното безплатно време и ефир виждаме стари муцуни, нови кандидати за слава и откровени идиоти. Странно е, че не им се задават остри въпроси от реалния живот. И получаваме водопад от клишета, фалш и скука.
Важно е да знаем позицията на политици и партии по глобалните проблеми, но хората се вълнуват от онези неща, които правят живота им лесен или труден. Време е да не се борим за оцеляване, а да живеем пълноценно и да преследваме целите и мечтите си.
Много ли искаме?
Дарина Георгиева
