Само ден след като ресторантьорският бранш настоя за връщане на намаленото ДДС и нова държавна подкрепа, сходни искания бяха поставени и от земеделския сектор. На среща със служебния премиер Андрей Гюров „Асоциацията на земеделските производители в България представи пакет от мерки, насочени към овладяване на цените на храните и стабилизиране на аграрния сектор. Заявката е за реформи и пазарна стабилност. Предложенията обаче отново минават през държавата – чрез данъчни облекчения, регулации и компенсации.
От АЗПБ подчертават, че основният натиск върху крайните цени не произтича от първичното производство. По думите им земеделските производители работят при високи разходи и минимални маржове, докато оскъпяването се формира основно по веригата на доставки.
Това е важен аргумент, който насочва вниманието към търговията и посредниците. В същото време обаче голяма част от предложените решения не са насочени именно към тези сегменти, а към по-широка намеса чрез държавни инструменти.
Данъчни облекчения с „бърз ефект“
Като ключова мярка асоциацията предлага въвеждане на диференцирани ставки на ДДС за срок от 36 месеца – до 9% за храни, произведени в България с доказан произход, и до 5% за биосертифицирани фермерски продукти.
Според бранша това ще доведе до директно облекчаване на потребителите и ще стимулира търсенето на българска продукция. Подобна мярка обаче предполага намаляване на бюджетните приходи и поставя въпроса доколко ефектът ще достигне до крайните цени, при положение че самите производители твърдят, че оскъпяването се случва на по-късен етап от веригата.
Повече контрол върху цените и пазара
АЗПБ предлага и създаване на механизъм за ежемесечен мониторинг на цените и търговските надценки, както и повишена прозрачност по цялата агрохранителна верига.
Сред идеите е и въвеждане на регулаторен модел по примера на френското законодателство (EGalim), който да гарантира, че фермерите няма да продават под себестойност. Предлага се още засилен контрол върху сивия сектор, както и забрана на имитиращи продукти с растителни мазнини в млечния и месния сектор.
Допълнително се настоява за т.нар. „огледални клаузи“ за вноса, които да въведат равни стандарти за всички производители.
Тези мерки очертават по-активна роля на държавата в регулирането на пазара – както по отношение на цените, така и на конкуренцията.
Искания за компенсации и държавна подкрепа
Пакетът включва и конкретни искания за финансова подкрепа от държавата. Сред тях са включване на земеделието в схемите за компенсации за електроенергия и природен газ, създаване на кредитни линии с държавна гаранция и ускорени процедури за инвестиции чрез т.нар. „зелен коридор“.
Аргументът е запазване на производствения капацитет и възможност за модернизация на сектора.
От АЗПБ заявяват, че българските земеделски производители не търсят преференции, а равнопоставеност. В същото време предложенията включват по-ниски данъчни ставки, компенсации и целенасочени политики, което поставя въпроса как се дефинира тази равнопоставеност на практика.
Повтарящ се модел
Срещата със земеделците идва непосредствено след аналогична среща с ресторантьорския бранш, който също настоя за намаляване на ДДС и държавна подкрепа, позовавайки се на високите разходи за енергия, труд и суровини.
Това очертава по-широка тенденция – различни сектори, изправени пред сходни икономически трудности, формулират сходни решения, насочени към бюджета и държавната политика.
Големият въпрос
Земеделието безспорно е стратегически сектор. Подкрепата за него е част от икономическата политика в много държави. В същото време обаче поставените предложения повдигат по-общ въпрос – какъв е балансът между пазарните механизми и държавната намеса.
Когато различни браншове последователно търсят решения чрез данъчни облекчения и компенсации, темата вече излиза извън рамките на отделните сектори. Тя засяга начина, по който функционира икономиката като цяло – и ролята на държавата в нея.
