Куба и Съединените щати водят двустранни преговори на фона на силно напрежение, съобщава Reuters. Администрацията на американския президент Доналд Тръмп засили натиска върху Хавана чрез де факто петролна блокада с цел да принуди комунистическото правителство да седне на масата за разговори. Кубинският държавен глава Мигел Диас-Канел настоява диалогът да се води при равнопоставеност и взаимно уважение, но от Вашингтон идват и остри изявления, включително заплахи за едностранни действия спрямо острова.
Въпреки твърдия тон източници от американската администрация допускат възможност за споразумение. Според информация на „Ню Йорк Таймс“ САЩ биха могли да търсят отстраняването на Диас-Канел от власт, като в замяна предложат облекчаване на санкциите и въздържане от действия срещу семейството Кастро.
Тръмп през последните седмици нееднократно ескалира реториката си спрямо Куба, дори заявявайки, че може да „превземе“ страната. В същото време американски военни представители уверяват, че към момента няма подготовка за военна операция срещу острова. Обсъжданите сценарии напомнят на ситуацията във Венецуела, където САЩ предприеха действия срещу режима на Николас Мадуро.
Ключова роля в преговорите има държавният секретар Марко Рубио, който е с кубински произход и има силни връзки с кубинската диаспора в САЩ. Всяка сделка, която оставя комунистическата власт в Хавана, може да срещне сериозна съпротива сред тази общност. В същото време евентуален опит за смяна на режима крие риск от вътрешна нестабилност и нова миграционна вълна, както и от засилване на организираната престъпност в близост до американските брегове.
В самата Куба влияние продължава да има Раул Кастро, който, въпреки че официално се е оттеглил от властта, остава ключова фигура в управлението. Именно той, заедно с Диас-Канел, участва в насоките на преговорния процес.
Диас-Канел, първият лидер извън фамилията Кастро от 1959 г. насам, е изправен пред сериозни вътрешни предизвикателства – икономическа криза, последици от пандемията и спад в туризма, както и обществено недоволство, кулминирало в масови протести през 2021 г., които бяха потушени със сила. Това допълнително отслаби позициите му.
Сред потенциалните посредници и бъдещи фактори се посочва и Раул Гилермо Родригес Кастро – внук на Раул Кастро, за когото се твърди, че е участвал в неофициални контакти с американски представители. Неговото място между политическия елит и икономическите структури го прави възможен канал за диалог.
В управлението на страната важни позиции заемат още премиерът Мануел Мареро и вицепремиерът Оскар Перес-Олива Фрага, който се разглежда като изгряваща фигура и потенциален играч в бъдещи политически трансформации.
На този фон бъдещето на Куба остава несигурно, а изходът от преговорите ще зависи както от баланса на силите във Вашингтон и Хавана, така и от готовността на двете страни да направят компромиси.
