На фона на свят, разтърсен от войните в Украйна и Близкия изток, последният годишен доклад за глобалните заплахи на американските разузнавателни служби донесе известна доза успокоение. В публикувания на 18 март анализ се посочва, че китайското ръководство „към момента не планира да извърши инвазия в Тайван през 2027 г.“. Формулировката прави впечатление, тъй като през последните години американски представители многократно предупреждаваха, че китайският лидер Си Дзинпин е поставил на армията срок до 2027 г. да бъде готова за нападение срещу острова.
Макар Вашингтон да уточняваше, че става дума за изграждане на капацитет, а не за конкретна дата за атака, това доведе до милиардни инвестиции в отбраната както в САЩ, така и в Тайван. Новата оценка беше приета като облекчение от част от анализаторите, които виждат в Тайван най-опасната точка на напрежение в отношенията между САЩ и Китай. Други обаче обръщат внимание, че разузнаването не дава прогноза отвъд 2027 г. и избягва ключов въпрос – дали войната с Иран увеличава риска Пекин да предприеме военни действия, пише в свой анализ The Economist.
Според експерти вероятността за китайска атака в краткосрочен план остава ниска. В същото време обаче нарастват опасенията, че конфликтът в Близкия изток може да отслаби военните позиции на САЩ и да направи подобен ход по-вероятен в края на десетилетието.
Вашингтон вече прехвърля военни ресурси от Индо-Тихоокеанския регион към Близкия изток, а това може да има дългосрочни последици за бойната готовност. Освен това част от оръжията, необходими за защита на Тайван, вече са използвани в други конфликти. При продължителна война САЩ могат да се окажат изправени пред едновременно напрежение на няколко фронта.
Идеята за „краен срок 2027“ се налага след изказване на американския адмирал Филип Дейвидсън през 2021 г. Днес обаче много анализатори смятат, че става дума по-скоро за стремеж на Пекин да ускори модернизацията на армията преди нейната 100-годишнина, отколкото за реален план за война. По-рисков период се очертава между 2028 и 2032 г., когато съвпадат ключови политически цикли в САЩ и Тайван, както и евентуалният край на нов мандат на Си Дзинпин.
Китай продължава да засилва военния си капацитет. Армията провежда все по-чести учения около Тайван и редовно тества въздушната му отбрана. Въпреки това експерти смятат, че Пекин все още не разполага с достатъчно ефективни способности за бърза и успешна амфибийна инвазия. Подобна операция би дала време на САЩ да се намесят и би довела до сериозни икономически последици, които биха засегнали тежко и самия Китай.
Допълнителен фактор е състоянието на китайското военно ръководство. През последните години Си Дзинпин отстрани редица висши генерали, което показва вътрешни проблеми и недоволство от темпа на реформите. Очаква се новото поколение командири да бъде окончателно утвърдено около 2028 г.
Политическата ситуация в Тайван също ще има значение. Управляващата Демократическа прогресивна партия е възприемана от Пекин като сепаратистка, докато опозиционният Гоминдан търси по-близки отношения с континента. Изходът от изборите през 2028 г. може да повлияе пряко върху решението на Китай дали да засили натиска или да търси сближаване.
Американската вътрешна политика е друг важен фактор. Пекин внимателно следи позициите на Доналд Тръмп и евентуалните промени в ангажимента на САЩ към Тайван. В зависимост от развитието на отношенията Китай може да избере да изчака или, обратно, да действа преди политическа промяна във Вашингтон.
В крайна сметка продължителността на войната с Иран ще бъде ключова. Кратък конфликт би позволил на САЩ да пренасочат вниманието си към Азия. Дълга война обаче би дала на Китай време да усъвършенства военните си способности и да извлече поуки от други конфликти. Според анализатори Пекин може да предпочете по-ограничени действия, като морска блокада, вместо пълномащабна инвазия. Дори и без непосредствен риск от война, се очаква Китай да засили военните си активности около Тайван, за да тества реакцията на САЩ.
