Светът затаи дъх, след като американският президент Доналд Тръмп обяви изненадваща 10-дневна пауза в ударите срещу ирански енергийни обекти. Новият краен срок е фиксиран за 6 април (понеделник), 20:00 ч. източноамериканско време, а дотогава Вашингтон и Техеран ще трябва да претеглят своите ходове в една от най-опасните геополитически игри на нашето време.
Тръмп мотивира решението си като „жест на добра воля“. Според него иранското правителство само е поискало отсрочката. Въпреки че властите в Техеран отричат подобна молба, факт е, че преговорите в Пакистан се ускоряват под сянката на неговото определение за иранците: „лоши бойци, но страхотни преговарящи“.
Възможността за сделка в този кратък прозорец се крепи на огромни залози. За администрацията на Тръмп това е шанс за триумф на доктрината „Мир чрез сила“, която би успокоила петролните пазари и би предотвратила въвличането на САЩ в скъпа сухопътна война точно преди избори. От друга страна, за Иран тези 10 дни са критична глътка въздух.
Спирането на разрушителните удари по енергийната мрежа предотвратява икономически колапс, който пряко заплашва стабилността на режима. В регионален мащаб, евентуално споразумение за отваряне на Ормузкия проток би предотвратило световна логистична катастрофа и шоково поскъпване на горивата, което би се усетило от Ню Йорк до София в рамките на часове.
Пътят към мира обаче е осеян с „подводни камъни“, които могат да взривят преговорите във всеки момент. Най-голямото неизвестно остава Израел, чието командване може да не се съобрази с американската отсрочка, ако прецени, че Иран използва времето за прегрупиране на своите проксита.
Ситуацията се усложнява и от вътрешния разлом в самия Техеран – докато дипломатите преговарят, Иранската революционна гвардия заема радикална позиция и обявява блокади, които противоречат на официалния тон. Към това се добавя и традиционната криза на доверието, тъй като иранците виждат в ултиматумите на Тръмп по-скоро инструмент за извиване на ръце, отколкото искрено желание за мир.
В момента центърът на световната дипломация се е преместил в Исламабад, Пакистан. На този неутрален терен се подготвя съдбоносната среща, докато Иран обмисля предложения му мирен план от 15 точки.
Посланието на Белия дом остава недвусмислено: ако Иран не приеме сделката като повратна точка, алтернативата е само по-нататъшно разрушение. Доказателство за сериозността на тези думи е намерението на Пентагона да изпрати още 10 000 войници в региона. Така 6 април се очертава не просто като краен срок, а като моментът, в който ще стане ясно дали дипломацията ще победи, или Близкият изток ще потъне в мащабен военен конфликт.
