Хипермаркетите хвърлят въдици с “ниски цени” - промоциите на стоки са по-скоро уловки, защото всички работят при минимални надценки и най-често разликата е стотинки.
Кварталният ни магазин от няколко дни е “потънал” в бели и червени балони, толкова е приятно да знаеш, че някой иска просто да подобри настроението на клиентите си от Благоевград, позвъни в “Струма” читателка и обясни, че живее в района на плажа. Магазин “Браво” на ъгъла над детската ясла все още е в цветовете на Баба Марта, макар част от балоните да са поспихнали.
По същия начин изглежда и втората бакалия на собственика Димитър Димитров над кръговото кръстовище при ЗМК, а клиентите от квартала с широка усмивка повтарят мнението на съгражданите си, че украсата повдига настроението им при всяко пазаруване.
Изненадата бе голяма и за нас, призна една от жените зад щанда в магазина под плажа, сутринта като дойдохме на работа, всичко бе като в приказка.
Идеята за по-различната украса дали две от колежките им от другия обект - Десислава Любенова и Мария Цирова. Собственикът Митко Димитров купил 400 балона, а те с ръчна помпа ги надули след смяната. Посред нощ украсили и двата магазина, но усилията си стрували заради радостните погледи, похвалите и одобрителните коментари на десетките клиенти.
Не съм направил кой знае какво, исках да зарадвам хората, които пазаруват при нас, отказва коментар бизнесменът, но след увещания се съгласява на среща. Удоволствието за клиентите му струвало 100 лв. и не съжалява, че не си ги е спестил. Исках да бъдем по-различни и хората да забележат, че сме направили нещо за тях, да се почувстват по-добре, обясни Д. Димитров.
Клиентите му са редовни, те са хората от двата квартала и затова целта му не е била да привлече нови, а да благодари за партньорството на постоянно пазаруващите. Не е спечелил повече пари, нито оборотът му се е качил, но е доволен, че персоналът всеки ден му предава поздравите и ласкавите отзиви на живеещите наоколо.
Признава, че откриването на хипермаркети на веригите МЕТРО, “Кауфланд” и “Била” в Благевград се е отразило на оборота на кварталните бакалии и не разчита на хората с големи доходи, които могат да си позволят веднъж седмично да напазаруват за по-солидна трицифрена сума. Клиентите му са хората с по-малки заплати, на които се налага да купуват ден за ден продукти. Смята, че разлика в цените на големите търговски вериги и кварталните магазини няма, промоциите на стоки са по-скоро уловки, защото всички работят при минимални надценки и най-често разликата е стотинки. Честно уточнява, че не може да се сравнява с възможностите на хипермаркетите.
Димитър Димитров се занимава с частен бизнес от 16 години. От Благоевград е, завършил е Механотехникума, има чудесно семейство и тийнейджър наследник.
Като анализира развитието на търговията през годините, обяснява, че на пазара са останали фирми, които предлагат по-качествена продукция при услуга.
Отмина времето, когато клиентите гледаха само да е по-евтино, от няколко години определено се търси по-високото качество, обясни Д. Димитров. Бизнесът доста се затегна през последните 7-8 месеца, защото хората видимо обедняха, безработицата е по-голяма, доходите намаляват, а доставните цени на стоките непрекъснато се вдигат. Усеща се психоза сред хората, силно притеснение дали утре ще могат да си купят хляб, но ситуацията няма нищо общо с кризата по време на управлението на Жан Виденов. Ако има нещо положително от кризата, е, че намаля потреблението на алкохол и клиентите основно пазаруват храна, не губи чувството си за хумор Д. Димитров.
Преди години студентите в Благоевград бяха повече в кварталите, в които е бизнесът ми, и усещах по оборота кога са във ваканция и кога са на училище, обяснява бизнесменът и допълва, че със сигурност колегите му с обекти около университетските корпуси са зависими в по-голяма степен от присъствието на бъдещите висшисти.
Имам 12 работници, не се е наложило да съкращавам персонал за икономии, защото броят е оптимален и ще пострада бизнесът. Иска ми се да давам по-големи заплати, но не мога да си позволя увеличение на този етап, не си позволявам и ден закъснение при изплащането им. И за миг не забравям мъдростта, че ръката, която дава, не съхне, заключи Д. Димитров.(Струма)
