Страните от Персийския залив изразиха сериозни опасения от нарастваща заплаха от подкрепяни от Иран милиции и въоръжени групи, които според тях могат да дестабилизират региона и да задълбочат конфликта в Близкия изток. В съвместна декларация Катар, Кувейт, Обединените арабски емирства, Бахрейн, Саудитска Арабия и Йордания осъдиха атаките срещу тяхна територия. Те обвиниха Иран, че действа както директно, така и чрез свои съюзнически групировки в региона.
Кувейт съобщи, че е предотвратил заговор за убийство на държавни лидери и е арестувал шестима заподозрени, свързани с ливанската групировка Хизбула.
Подобни действия бяха предприети и в други страни – Катар разкри мрежи, свързани с Иран, а Бахрейн арестува лица по подозрение в шпионаж.
Прокси групите – ключов инструмент
От десетилетия Иран използва милиции и въоръжени групи като част от своята външна политика. Най-известните сред тях са Хизбула в Ливан и хутите в Йемен, но подобни структури действат и в Ирак и Сирия.
След началото на въздушните удари на САЩ и Израел срещу Иран в края на февруари, напрежението в региона рязко се повиши. Освен ракетни и дронови атаки, се увеличават и вътрешните инциденти, свързани с такива групи.
Опасения от „спящи клетки“
Анализатори предупреждават, че най-големият риск е активирането на т.нар. „спящи клетки“ – тайни мрежи, които могат да извършват атаки отвътре.
Според експерти подобен сценарий би поставил държавите от Залива в изключително трудна ситуация – едновременно да се справят с външна военна заплаха и вътрешна нестабилност.
Риск от по-широк конфликт
Макар заплахата все още да не е достигнала нивата от 80-те години по време на войната между Иран и Ирак, анализаторите предупреждават, че тя ще расте, ако конфликтът се задълбочи.
Страните от Залива вече засилват мерките за сигурност и призовават Ирак да ограничи действията на въоръжени групировки от своя територия, за да се избегне по-нататъшна ескалация.
Според експерти най-големият страх за региона е сценарий, при който тези милиции се превърнат в трайна вътрешна сила – подобно на ситуацията в Ирак, където действат почти като „държава в държавата“.
