Правителството подготвя пакет от мерки за около 100 млн. евро, с които да ограничи поскъпването на стоки и услуги заради напрежението в Близкия изток. Фокусът е върху секторите с най-силен ефект върху цените – транспорт, земеделие и енергия. БНБ вече предупреждава, че при ескалация на конфликта инфлацията у нас може да достигне до 5%. На този фон обаче се очертава по-голям въпрос – не дали засегнатите сектори имат право да искат помощ, а докъде се простират тези искания и каква трябва да е ролята на държавата.
Правителството планира да отложи увеличението на ТОЛ таксите за юни, както и да отпусне субсидии за транспортни линии в отдалечени райони. В земеделието ще бъдат изтеглени напред плащания за над 550 млн. евро, а компенсациите за горивата се очаква да бъдат увеличени. Предвиждат се и промени в подкрепата за бизнеса заради скъпата електроенергия, като компенсациите ще се изплащат всеки месец.
Мерките идват на фона на прогнози на БНБ, че инфлацията в България може да достигне до 5% заради конфликта и натиска върху енергийните пазари.
Аргументите „за“
Секторите, които сега настояват за подкрепа, имат обективни основания.
Земеделието е силно зависимо от цените на горивата, торовете (които са пряко свързани с газа) и международните доставки. При сътресения в Близкия изток именно тези компоненти поскъпват първи. Това означава, че разходите на производителите скачат още преди продукцията да стигне до пазара.
Транспортът е другият критичен сектор, пряко обвързан с цените на горивата, а оттам – с цените на всички стоки. Всяко увеличение се пренася по веригата и стига до крайния потребител.
От тази гледна точка намесата на държавата може да се разглежда като защита не само на бизнеса, а и на потребителите.
В същото време туристическият бранш и ресторантьорите също поставят въпроса за подкрепа. Те настояват за намаляване на ДДС и облекчения заради растящите разходи за ток, храни и труд. Засега обаче правителството не включва сектора сред приоритетните и изключва подобни мерки с аргументи за риска за бюджета.
Къде започва проблемът
Проблемът идва, когато кризисните мерки започнат да се превръщат в постоянни очаквания.
Част от исканията на секторите не са нови. Например компенсациите за гориво в земеделието съществуват от години. В този смисъл част от настояванията не са реакция на кризата, а продължение на дългогодишна политика на подпомагане.
Тук възниква ключовият въпрос дали държавата компенсира реален риск или поддържа модел, който така или иначе разчита на субсидии.
Логиката на избора
Икономическият подход зад мерките е сравнително ясен – да се подпомогнат секторите, които имат най-силен ефект върху крайните цени.
Транспортът влияе върху цената на почти всяка стока. Земеделието – върху храните. Енергията – върху всички производствени разходи. Затова и ресурсът се концентрира там.
В този контекст исканията на ресторантьорите изглеждат по-различно. Те са част от крайния етап на веригата – там, където цените вече са формирани. Подкрепата за този сектор би имала по-ограничен ефект върху инфлацията като цяло.
Но картината не е толкова проста
Въпреки това не може да се игнорира фактът, че и услугите са под натиск. Ресторантьорите плащат по-скъп ток, по-скъпи суровини и по-високи заплати. Туризмът също е чувствителен към цените и потреблението. От тази гледна точка исканията им не са необосновани.
Проблемът е друг – ако държавата отвори вратата към по-широка подкрепа, списъкът със засегнати ще стане практически безкраен.
Къде започва напрежението
Така се оформя класическият конфликт в кризисна политика: икономическа ефективност срещу секторна справедливост.
От икономическа гледна точка е по-логично да се подпомагат базовите сектори. От гледна точка на бизнеса извън тях – това изглежда като избирателна помощ. Тук се появява и напрежението – не толкова дали има помощ, а кой остава извън нея.
Рискът от разширяване на помощта
Най-голямото предизвикателство пред правителството е да устои на натиска за разширяване на мерките. Намаляването на ДДС, например, би струвало милиарди на бюджета. А ефектът върху цените не е гарантиран – опитът показва, че подобни мерки често не достигат напълно до потребителите.
Същото важи и за таваните на цени – те могат да доведат до изкривяване на пазара и дори до обратен ефект.
Имат ли право да искат
Да – и това е напълно нормално. Всеки сектор, засегнат от криза, има право да търси подкрепа. Това е част от икономическия и политическия процес. Но държавата няма задължение да отговори на всички искания.
Нейната роля е да разпредели ограничен ресурс така, че ефектът да е най-голям за цялата икономика, а не за отделни отрасли.
По-големият въпрос
Истинският въпрос не е дали мерките са достатъчни, а дали моделът, който се оформя, не създава очакване за постоянна намеса при всяка криза. Ако всяко сътресение води до искания за компенсации, границата между временна подкрепа и трайна зависимост започва да се размива.
Пакетът от 100 млн. евро е опит за контрол върху инфлацията чрез ограничени и насочени мерки. Реакцията на различните сектори обаче показва нещо по-голямо – колко трудно е в условията на криза да се направи избор, който е едновременно икономически ефективен и възприет като справедлив.
Именно този баланс ще определи дали мерките ще работят – или ще се превърнат в пореден повод за напрежение между държавата и бизнеса.
