Българската осигурителна система премина знакова финансова граница през изминалата година. Според данни на Националния осигурителен институт (НОИ), разходите за обезщетения за временна неработоспособност надхвърлят 1,086 милиарда лева. Парадоксално, докато дните в болнични намаляват, финансовият натиск върху държавната каса се увеличава.
Икономическият двигател зад цифрите
През 2025 г. са отчетени близо 58 хиляди дни по-малко в болнични в сравнение с предходната година. Въпреки този спад в реалното отсъствие от работа, сумата, изплатена от НОИ, е скочила със 130 милиона лева.
Това разминаване не е случайно и се корени в две основни промени.
Ръстът на доходите: Повишаването на средните заплати в страната автоматично вдига и размера на дневните обезщетения. Средното дневно плащане е нараснало значително – от 56,96 лв. на 64,93 лв.
Законодателната реформа: Решаващ фактор е промяната в Кодекса за социално осигуряване, при която бизнесът вече плаща само първите два дни от болничния (в размер на 70%), а от третия ден тежестта се поема от държавата при по-висока ставка от 80%. Това на практика прехвърля по-голям финансов ресурс от работодателите към бюджета на ДОО.
Социалният профил: Кой се грижи за болните у дома?
Справката на НОИ хвърля светлина и върху разпределението на грижата за семейството. За гледане на болни деца или близки държавата е отделила близо 56 милиона лева, които покриват 868 308 дни.
Данните разкриват сериозен социален дисбаланс. Жените остават основният стълб в домашната грижа, като те са ползвали болничен за близки пет пъти по-често от мъжете. В цифрово изражение това са близо 120 000 майки срещу едва 24 500 бащи. Средно всеки родител е отсъствал по 6 дни, за да се грижи за болно дете, като за всеки такъв ден е получавал обезщетение от средно 64,86 лв.
Стотици милиони левове се пилеят в болниците
Анализът на данните показва, че средната продължителност на един болничен у нас е около 17 дни. Макар обществото ни да прекарва по-малко време извън работните си места поради здравословни причини, цената на това отсъствие расте правопропорционално на стандарта на живот и промените в осигурителната тежест. За пръв път сумата от един милиард лева е не просто прогноза, а реално изплатен ресурс за социална сигурност на работещите българи.
