Поток от заредени частици, изхвърлен при слънчево изригване на 29 март, достигна Земята и предизвика засилване на геомагнитната активност. Геомагнитните бури възникват, когато тези частици взаимодействат с магнитното поле на планетата. Те могат да нарушат работата на електропреносните мрежи, сателитите и GPS системите, както и да доведат до смущения в радиокомуникациите.
След период на затишие активността на Слънцето отново се засилва. Очакват се слаби до умерени геомагнитни бури със стойности Кр 5–Кр 6 (G1–G2). В полярните области и над Северна Америка въздействието може да достигне Кр 7 (G3), което се счита за силна буря.
На повърхността на Слънцето се наблюдава и голяма коронална дупка, която е предпоставка за нови потоци от слънчев вятър и допълнително засилване на геомагнитната активност.
По данни на National Oceanic and Atmospheric Administration явлението съвпада с подготовката за мисията Artemis II на NASA, която може да излети на 1 април. Въпреки това бурята не се определя като екстремна и не се очаква да застраши мисията.
Геомагнитните бури се измерват чрез Kp индекс от 0 до 9, който показва степента на смущения в магнитното поле на Земята. Паралелно с него се използва и G-скалата на National Oceanic and Atmospheric Administration, която оценява ефекта върху технологиите.
При Кр 5 (G1) са възможни слаби смущения в радиокомуникациите и електрическите мрежи. При Кр 6 (G2) ефектите се засилват и могат да засегнат сателити и електропреносни системи. При Кр 7 (G3) бурята вече може да повлияе на GPS навигацията, комуникациите и електронните устройства.
Настоящата ситуация се оценява като умерена, но повишената слънчева активност означава, че подобни явления могат да продължат и през следващите дни.
