Задава се нов тип икономически колапс - колапс на цели икономики, въпреки парите, които Федералният резерв продължава да налива в американската икономика; въпреки спасителните пакети и фондове на ЕС. Ескалацията на протестите при всяко положение редуцира производството на петрол и петролни продукти и логично води до повишаване на цените в световен мащаб. Официално Евростат призна, че бедността у н
Известният български икономист и международен финансов експерт проф. Димитър М. Иванов е поканен от правителството на Абу Даби, Обединените арабски емирства, за участие в световна Среща на лидерите от 14 до 17 март на тема "Финансиране на устойчивия икономически растеж".
Срещата на лидерите в Двореца на Емиратствата е в рамките на четиридневния международен форум "Глобалните градове - визии и ценности за устойчиво развитие", организиран под патронажа на принца на Абу Даби, Шейх Мохамед бин Зайед.
Поканени са държавни, обществени и бизнес лидери и международни експерти от Азия, Средния Изток, Европа и Америка, които ще обменят опит в областта на финансирането на устойчивия растеж, пътищата за излизане от кризата, големи инвестиционни и инфраструктурни проекти, нови модели на международно финансиране, както и въпроси на икономическата и социална адаптация в условията на новите световни предизвикателства. В центъра на дискусиите на Срещата на лидерите ще бъдат геополитическите събития в Северна Африка и в арабския свят.
Преди заминаването си проф. Димитър Иванов любезно отговоря на въпроси на БЛИЦ по актуалните теми.
Проф. Иванов, какво се случва в световната икономика? Нещата бяха тръгнали на добре, сега отново много икономики са в критично състояние, с огромни трудности при изплащане на своите задължения?
- За съжаление, след пика на финансовата криза през 2008 година, днес световната икономика е във възможно най-лошото си състояние. Налице е глобална дългова криза на всички равнища - държавни, корпоративни, регионални, общински, и т.н. Излизането от дъното на този нов етап на кризата ще бъде още по-сложно. Почти съм убеден, че сме вече в третата фаза на световната криза - фазата, в която икономическите и финансовите проблеми прерастват в социални и геополитически; фазата, за която Мартин Уолф каза във "Файненшъл таймс", не без един дълбок подтекст, че "ще ускори пристигането на нашето ново бъдеще".
Задава се нов тип икономически колапс - колапс на цели икономики, въпреки парите, които Федералният резерв продължава да налива в американската икономика; въпреки спасителните пакети и фондове на ЕС. В САЩ, цели щатове са в буквален фалит; спират да се финансират същностни публични услуги и не се вижда никакъв начин тази ситуация да се промени.
Общият размер на федералния, щатския и местните дългове на Америка достигна сума, невиждана от периода на Втората световна война.
В Европа силните страни, като Великобритания, Германия, Франция, все още имат да извървят много дълъг път, преди да се види някакво по-устойчиво ребалансиране на техните икономики, докато състоянието на трудовите им пазари продължава да изостава от реалния икономически растеж. Изпадналите в дълбока дългова криза икономики на Гърция, Испания, Ирландия, Португалия, Италия не виждат хоризонт пред себе си. Португалия е вече пред искане за финансов спасителен пакет от ЕС и МВФ. И в тази група страни проблемите на техния дълг се умножават като снежна топка. Те не могат да коригират своите външни дългови дисбаланси без едно ново експлозивно увеличаване на досегашния им дълг. На фона на растящата инфлация, идваща от цените на хранителните продукти, суровините, петрола и електроенергията, вероятно през април т.г. ЕЦБ ще пристъпи към повишаване на основните лихвени проценти, кето още повече ще повиши цената на какъвто и да е растеж.
И какъв е изводът от всичко това?
- Изводът е много лош. Световната икономика върви към депресия. Сигналите за това се виждат и е крайно време да им обърнем внимание. Двата основни елемента на една депресия са дълг и страх, и тежката истина е, че и двата са в огромна наличност в днешния финансов свят. Донякъде и в резултат на първите опити за спасяване от ударите на кризата в 2007 и 2008 година.
И на фона на всичко това дойде вълната от протести и революции в Северна Африка?
- И не само там. Вниманието на света и на Европа (със започващата днес среща на върха за гражданската война в Либия) е концентрирано върху твърде силното геополитическо разместване на пластовете в Северна Африка, но и в Средния Изток, където засилването на социалните и политически протести в държави като Бахрейн, Оман и Саудитска Арабия, а може би и Ирак, би имало изключително тежки последствия за целия Арабски полуостров и за световната икономика. Ескалацията на протестите при всяко положение редуцира производството на петрол и петролни продукти и логично води до повишаване на цените в световен мащаб. Либия експортира 1,2 милиона барела дневно за Европа. Но, ако социалните конфликти се разпространят и в Алжир, нещата ще станат далеч по-сериозни. Алжир експортира 2,8 милиона барела дневно и едно евентуално забавяне или спиране би имало катастрофални последици. Нека също да не забравяме, че регионът на Средния Изток и Северна Африка (MENA) общо притежава над 2/3 от глобалните петролни резерви. И целият този хаос става в период, в който търсенето на енергия и енергийни продукти се увеличава два пъти по-бързо, отколкото са прогнозите на Международната енергийна агенция (IEA).
Светът влиза в нов цикъл на световна революция. Виждаме правителства - били те на държави, на "империи" - да рухват. Рухват, защото изградени на принципа "Гласувай за мен и ще получиш това, което искаш", те вече издъхват от своите дефицити и дългове. Рухват икономически, социално и политически, защото обещаните пари - просто ги няма. Това е истинското продължение на световната икономическа криза.
Ако цените на петрола продължат да растат (те скочиха с над 8,1% за последните три седмици и се върнаха на равнища отпреди три години), ще има сериозно забавяне на световната икономика. Стагфлационни напрежения вече са налице в множество развити икономики.
На фона на всичко това как разчитате процесите в нашата икономика? Излязохме ли от кризата?
- Честно казано, не ми се говори за ситуацията у нас. След 22-годишен преход, който всички очаквахме да завърши със скок на българската икономика, със скок на социалните стандарти, ние достигнахме още по-ниско дъно. Но истината продължава да се замъглява, манипулира, изкривява, селектира. Разбира се, всички тези опити да се скрият фактите не правят портфейлите на хората по-пълни, нито животът им по-ценностен.
Но финансовият министър обещава растеж с 3,6 % тази година, още по-голям - 4,1%, за 2012 г., свиване на бюджетния дефицит под границата на европейските критерии?
- Всичко това са обещания, поредните обещания, както разбирате. Нека да погледнем фактите такива, каквито са:
Потребителският дълг, респ. дългът на домакинствата - продължава да се увеличава и всякакво заиграване тук със статистически данни, агрегиращи спестяванията на домакинствата - само показват дълбокото неразбиране на проблема. Защото първо, в спестяванията влизат взетите пари назаем и второ - спестяванията не стимулират търсенето в икономиката.
Безработицата, като процент, не само, че не е намаляла, тя се увеличава с не малка скорост, а ситуацията в българската провинция особено при младите хора и при възрастните след 50 години е направо драматична.
Засилено нарастване на фалитите на фирми - поради липасата на реален икономически живот, поръчки, влошено финансово състояние, невъзможност да се изплащат поетите задължения.
Междуфирмената задлъжнялост продължава да расте (вече надхвърля като общ обем над два и половина пъти БВП на България) на фона на пълната безпомощност на правителството да предложи механизъм и инструменти за едно модерно разрешаване на този проблем.
Необслужваните кредити нарастват и няма банка в страната, чийто баланс да не е вече сериозно разклатен заради увеличения им размер.
Започна вече процес на "бягство" на капитала от страната - което е твърде лошо за и без това слабата българска икономика.
Замръзнала приватизация и концесиониране - виждате, че всички проекти на правителството просто не мърдат. Какво се случи с "Булгартабак", където даже още информационният меморандум не е изготвен; с продажбата на сопотските машиностроителни заводи, на "Арсенал" и т.н.
Драматично нарастваща бедност - официално Евростат призна, че бедността у нас достига критични размери. Всеки един на 7 българи и всяко едно на 3,3 деца у нас са на границата или под границата на бедността. Над 1 милион българи днес не могат да си купуват достатъчно и здравословна храна и да ползват цивилизовани грижи по своето или на децата си образование и здравеопазване.
Идваща дълбока пенсионна криза - България е изправена пред такава пенсионна криза, че е просто невъзможно да бъде описана. Предложената реформа не решава и не гарантира нищо. Редица пенсионни фондове са обезкръвени, за да не кажа нещо още по-силно. Лошото е, че над половината от гражданите на страната нямат нищо спестено за техните старини и разчитат единствено на пенсии.
Вие нямате милост към правителството...
- Милост? Аз ви давам фактите, такива каквито са. Вие преценете има ли място за милост?
Казвате, финансовият министър обещава темп на икономически растеж от 3,6 % за 2011 г. Колко пъти задавам въпроса - да обясни този избраник на премиера откъде ще дойде търсенето в икономиката, за да генерира този обещаван растеж? Възстановяването на една икономика става с нарастване на търсенето. При силно неустойчивите и дебалансирани траектории на публични дефицити и на фирмени и домакински дългове - откъде ще се появи това търсене? Няма отговор!
По същия начин стои и въпросът с редуцирането на бюджетния дефицит. Абсолютен срам за един средно квалифициран икономист. Пълна илюзия. Вие или аз - ние можем да намалим нашия домакински бюджетен дефицит, защото ние можем да контролираме и двата му източника: можем да намалим разходите, както и бихме могли да генерираме нови приходи. Но българското правителство не може по дефиниция да направи това. То може само да редуцира публичните разходи, но не и да намали целия дефицит. Защото размерът на дефицита е произведен резултат и зависи от реакцията на цялата икономика. А тази реакция днес се вижда от всички.
Тоест, вие не виждате смисъл в опитите на правителството да свие бюджетния дефицит?
- Вижте, опитите са едно, резултатите са нещо друго. Разбира се, че няма разумна икономическа политика, която да не иска да редуцира дефицитите, да отреже безполезната и неефективна загуба на ресурси, но заедно с това, не мога да се съглася и с крайностите и късогледството на тази политика, която обрича на тежка бедност и мизерия над един милион българи в активна възраст, елиминира ги и ги изолира социално и цивилизационно от прогреса на живота. Не мога да приема политика, която не се интересува от развитието на българската наука и просвета, от българската култура; не мога да приема политика, която обрича както бъдещите поколения на "втора ръка" качество на образованието, така и възрастните бащи и майки на България на оживяване ден за ден.
Трябва да е от ясно по-ясно на всекиго, че извън политическите симпатии и антипатии има обикновен разум. И този обикновен, нормален разум, оголено показва, че авторите и фалшивите проповедници на подобна икономическа и социална политика съзнателно отслабват страната ни. Отслабват икономиката ни, отслабват благосъстоянието на всяко българско домакинство, отслабват българските общини, отслабват страната ни в политически, социален, морален и цивилизационен план. Отслабват геополитическата роля и значение на България - като достойна членка на Европейското семейство.
С цел дисциплинирането на българската икономика и по специално на фискалната ни политика финансовият министър предлага да се гласува т. нар. Пакт за стабилност. Какво е вашето мнение?
- Евтина, некомпететна и крайно опасна проява на мерак да те забележат. Не може, когато ЕС е взел официално решение за изработването на свой, на Съюза - Пакт за стабилност/конкурентоспособност, има определен процес, който е в ход, има определени съюзни задължения към всяка страна-членка; има насрочена среща на върха на държавните и правителствени лидери на страните-членки, които да обсъдят общия Европейски пакт за стабилност - 24/25 март т.г. - ти да тичаш напред като "пале" и да подкопаваш общия процес на хармонизация, координация и консолидация на европейската икономическа и фискална политика. Това е поредното излагане на страната ни, по точно на правителството ни в европейски план. Второ, България е в изключително тежко икономическо и социално състояние. Очертава се гигантска демографска, социална и хуманитарна криза. Намираме се на кръстопътя на огромни геополитически размествания, редица от тях със съдбоносно значение за самото бъдеще на България. В такъв исторически момент, да искаш да "вържеш ръцете" на тези, които управляват или ще управляват съдбините на България, граничи с национално предателство. Огромни икономики с доминираща сила в света "си развързват ръцете", за да могат да се спасят от задаващия се световен колапс, а ние - тласкани от един некомпетентен и незнайно защо избран финансов министър - искаме да "запечатаме" и дамгосаме нашата бедност в живота на бъдещите поколения. Това не може да се допусне!
И накрая какво мислите за предстоящите президентски избори. Кой е вашият предпочитан кандидат?
- Мисля, че за съжаление дебатът у нас за президентските избори е тотално сбъркан. Въпросът не е кой е най-подходящ за президент. Същностният въпрос, който не знам защо се отбягва от политиците, политолозите и социолозите е - президент на каква България? Ако ще е на досегашната България, то няма проблеми да е който и да е от "героите на нашето време". Все едно и също. Ако обаче ще е президент на една друга, нова, по-демократична, по социално-справедлива, по модерна, по икономически богата България, то тогава всички заедно следва да помислим - за една такава Нова България, кой би бил най-подходящ, за да я води напред. (Блиц)
