Ситуацията у нас взе да напомня джунглата на Камбоджа, в която ние, като едни герои на Копола, водим война преди всичко със самите себе си.
„Имай страх от Бога, защото дойде ли Апокалипсисът, Бог ще раздаде всекиму заслуженото!” – казваше баба ми, когато бях малък. Не разбирах какво е това Второ пришествие и какво щеше да ми раздаде Той. Тогава тези неща ми се струваха бабини-деветини.
Минаха години, времената се смениха. Комузнизмът се разпадна въпреки страха, забраните и стените. Дойде ново време – на демокрация, свободна инициатива и пазарна икономика. Нови надежди за ново възраждане. За Апокалипсис заговори и Пако Рабан, преди да настъпи Милениумът. После се извини, че е сбъркал и се оттегли в забрава. Наскоро някой се сети за маите и техния календар и се появи датата 12 декември 2012. Краят на света. Доказателства за него колкото щеш – разрушителни заметресения (Чили и сега Япония), наводнения като всемирния потоп (Пакистан), опустошителни суши и пожари (Русия) и като капак на всичко Световна финансова криза! Вече знам за какво е говорела баба ми.
Всеки от нас вижда и усеща (дали разбира?), че ние отдавна живеем като в Апокалипсис. Здравеопазването в България е по-болно от самите болни; образованието ни е изостанало и неефективно; икономиката е като удавник, който чака отнякъде сламка; пътищата не се подават на определение, защото са като след война (доколкото си спомням такава, слава богу, не сме водили от 66 години); влаковете ни са кажи-речи от същото време - 20 години след Втората световна; доходите ни са... (срам ме е да го напиша), а цените въобще не ги е срам от нищо. За престъпността, корупцията във властта, олигарсите и монополите вече знаят и малките деца. И затова, като пораснат, те не искат да останат тук.
„Повечето от нас вече заминаха завинаги извън страната, съвсем скоро данните от Националното преброяване ще го покажат, а тези, които са все още тук, мислят за това!”, пишат от Съюза на младите и студентите. „Тук има огромна безработица сред младите, по всички нива в администрацията и бизнеса са се окопали несменяеми бюрократи и компрометирани политици, които доведоха до несправедливото разпределение на богатствата на страната ни, след умопомрачителната и провалила се приватизация на Виденов, Софиянски, Костов, Сакскобургготски и Станишев, благодарение на която, се напълниха офшорните сметки на българската мафия. Младите в България са притиснати от галопиращите цени на приватизираните червени картели в горивата, енергията и храните, безработицата, липсата на перспектива и тоталното оскотяване от простотията и чалгата в обществото!”, продължават те.
Когато младите хора, от които зависи бъдещето на всяка една страна, стигнат до такива квалификации, значи на тази държава не й трябва Апокалипсис.
От началото на годината постоянно говорим за монополни цени и за картелни споразумения. Ясно е, че от държавния монопол по-лош е само частният. Доказателството – към 12 март цените на дизела според европейския енергиен портал (https://www.energy.eu/#Prices) са следните: България - 2.59 лв., което се равнява 1.324 евро, а в Люксембург 1.171 евро или по фиксинга на БНБ това прави 2.29 лв. (- 30 ст. за литър!) За сравнение през четвъртото тримесечие на 2010 г. средната месечна работна заплата у нас е 669 лева, а минималната си стои все така на 240 лв. В Люксембург минамалното възнаграждение за месец е 1757.56 евро или 3437,50 лв. Взех за пример само тази държава от ЕС, но има и други като Кипър, Естония, Унгария, Литва, Латвия, Румъния, Словения с по-ниски цени от нашите. Икономисти, експерти, специалисти и всякакви учени глави ще ме заоборват веднага, ще кажат, че това е популизъм, ще започнат сравнения между нашия брутен вътрешен продукт, между състоянието на икономиката тук и там, ще съобщят, че цените на горивата са високи заради повишените акцизи, задължителни екодобавки, свързването на бензиностанциите с НАП, кризата в Либия и още, и още...
Да, има обективни причини, спор няма. Но ако ние сме лаици в това отношение, транспортните фирми едва ли са балами. „Болно ми е, че ощетявам собствената си държава с над 310 000 лв. месечно от акциз за гориво, но ако не го правя, рискувам да фалирам”, казва за в.“Труд” Илиян Филипов, управител на пловдивската фирма “ПИМК”, една от най-големите фирми у нас за международен транспорт и спедиция. Сега 480-те тежкотоварни камиона на фирмата зареждат с дизел почти изцяло в Словения. Според него поскъпването у нас си е абсолютна спекула и правителството е подведено от монополиста - рафинерията “Лукойл”. Нейната производствена цена за дизела в момента е най-високата сред всички в ЕС. За цяла Европа има единна средиземноморска плацова цена за дизел и всяка рафинерия в ЕС слага надбавка от 7 до 29 долара за 1000 литра за производствени разходи и печалба. Последната надбавка на “Лукойл” е 201 долара. В България акцизът е възможно най-ниският в ЕС - 315 евро на 1000 литра. В Словения е 430 евро - за литър дизел излиза 85 стотинки, докато у нас е 61,5 стотинки, но вместо да е по-ниска крайната цена, тя излиза по-висока. Това разкрива човек от бизнеса.
Всъщност думата Апокалипсис идва от гръцки - Αποκάλυψις - и означава „разкриване“, „смъкване на завеса“. Крайно време е това да се случи в България, завесата на заблудата и апатията да се смъкне и гражданите, ако се чувстват такива, не да се пъчат, зареждайки по левче на бензиностанцията, а по-активно да защитят своите права, без да чакат Неволята или някой политик да ги оправи. И понеже вече сме „оправени”, се правим на силни, само когато сме на маса, пускаме по една-две сочни към управляващите и оправяме бакиите на целокупното човечество. Ударят ли ни обаче в сметката енергото, топлофикациите или мобилните оператори, силите ни стигат само да се вайкаме и оплакваме. Боже, какъв късмет имат властниците ни, че сме българи! Ако по тези ширини живееха гърци или французи, Апокалипсисът щеше да е отвял управляващите ги до шушка! Но не живеят и затова ситуацията тук напомня много повече на джунглата на Камбоджа, в която ние, като едни герои на Копола, водим война преди всичко със самите себе си.
Николай Лефеджиев
