Индустриалният град Лони, разположен на по-малко от час път от Делхи, се оказа с най-замърсения въздух в света, като нивата на фини прахови частици надвишават над 20 пъти препоръчителните стойности. За около 700 000-те му жители дишането все по-често се превръща в изпитание, а замърсяването е част от ежедневието.
Градът е обвит в постоянна смес от индустриални емисии, автомобилни газове и прах от строителни дейности и разбити пътища. „Не става дума само за кашлица – дори дишането е трудно“, казва Манодж Кумар, който живее в Лони през целия си живот. По думите на местните, замърсяването не изчезва никога. „То е тук 24 часа в денонощието, няма значение къде си“, казва друг жител, който носи маска всеки път, когато излиза, пише CNN.
Според доклад на швейцарската компания IQAir средната концентрация на фини прахови частици PM2.5 в Лони достига 112,5 – ниво, което е 22 пъти над безопасния праг на Световната здравна организация. Тези частици проникват дълбоко в белите дробове и могат да навлязат в кръвта, като са свързани с астма, сърдечни и белодробни заболявания, рак и проблеми с развитието при децата.
Местните лекари вече отчитат сериозни последствия. „Все по-често виждам деца с ранни симптоми на астма“, казва д-р Анил Сингх, който работи в града. Родители също разказват, че малките страдат от алергии, кашлица и инфекции, а домовете им трябва да се почистват по няколко пъти на ден заради праха, който прониква навсякъде.
Лони е част от по-широк проблем. Индия продължава да доминира в класациите за най-замърсени градове, а Делхи остава най-замърсената столица в света. Основните източници на замърсяване са транспортът, индустрията, изгарянето на земеделски отпадъци и строителната дейност. През зимните месеци ситуацията се влошава още повече заради температурна инверсия, при която студен въздух задържа замърсяването близо до земята.
Въпреки че Индия въведе национална програма за чист въздух още през 2019 г., с цел значително намаляване на замърсяването, напредъкът остава бавен. Експерти посочват, че проблемът е в недостатъчния контрол и координация при прилагането на мерките. Опити за бързи решения, като изкуствено предизвикване на валежи, също не дават очаквания резултат.
Контрастът с Китай е показателен – там, след години на строги политики и сериозни инвестиции, нивата на замърсяване постепенно намаляват. В същото време страни като Пакистан също остават сред най-засегнатите в света.
За хората в Лони обаче тези сравнения са далечни. За тях реалността е ежедневна борба с въздух, който вреди на здравето. Мнозина казват, че единственото облекчение идва, когато напуснат града, дори и за кратко, защото извън него въздухът отново може да се диша.
