1/3 от българите, или около 2 милиона, нямат близка аптека. Най-тежко е положението за възрастните хора в малките населени места, където достъпът до лекарства е силно ограничен, посочват от ИПИ пред БНР. В 18 общини изобщо няма аптека, а в още 49 има само по една. Според експерти проблемът вече не е единствено липсата на достъп до лекарства в дадена община, а фактът, че в множество населени места изобщо няма достъп до подобна услуга и липсва перспектива за промяна.
В страната има около 850 населени места с аптека, докато в над 4000 няма нито една. Голяма част от тези локации са с много малко население и често обитавани предимно от възрастни хора, в райони с демографски проблеми и обезлюдяване, което допълнително влошава достъпа до здравни услуги и лекарства.
Когато в дадено населено място няма аптека, често се разчита на хора, които доброволно събират рецепти, пътуват до най-близката аптека, купуват лекарствата и ги доставят обратно. От ИПИ обаче настояват този процес да бъде регулиран и улеснен чрез ясни правила, а не да се случва само на добра воля.
В тези райони липсват социални и други основни услуги. От ИПИ акцентират, че подобни тенденции на обезлюдяване се наблюдават и в други държави, но там съществуват системни решения, докато у нас хората често са оставени сами да се справят.
От института предлагат няколко възможни решения – използване на електронни рецепти с възможност лекарствата да бъдат подготвени от магистър-фармацевт и доставени чрез куриер, въвеждане на мобилни аптеки, както и разрешаване на помощник-фармацевти да откриват филиали в малките населени места.
