Войната срещу Иран беше представяна като ход, който може да промени Близкия изток – чрез отслабване на враждебен режим и спиране на ядрените му амбиции. Според най-оптимистично настроените ѝ поддръжници тя би могла да има и глобален ефект, като постави под натиск надигащия се Китай, демонстрирайки колко уязвим е той заради зависимостта си от петролните доставки и подчертавайки военното превъзходство на САЩ. Месец след началото на бойните действия обаче тази логика изглежда погрешна и прекалено самоуверена – поне от гледна точка на Пекин, пише The Economist.
Китайски дипломати, анализатори и експерти определят единодушно пред изданието конфликта като сериозна грешка на САЩ. Според тях Китай съзнателно стои настрана, следвайки принципа, приписван на Наполеон Бонапарт – да не прекъсваш противника, когато допуска грешка.
В Китай се смята, че войната ще ускори упадъка на Америка. Тя се възприема като доказателство за курса на Си Дзинпин, който поставя сигурността пред икономическия растеж. Очаква се също, че евентуален мир ще създаде нови възможности за Китай, макар да съществуват и известни опасения.
Първо, според Пекин САЩ атакуват Иран, защото усещат отслабване на влиянието си. Подобно на Великобритания през XIX век, те демонстрират военна сила, но без ясна стратегия. Президентът Доналд Тръмп е обвиняван, че пренебрегва експертните съвети и действа непоследователно, което увеличава риска от провал. Китайски анализатори смятат, че подобни действия могат да въвлекат Америка в дългосрочен конфликт и да я разсеят от Източна Азия – регион, където Китай иска да засили влиянието си.
Освен това войната тревожи съюзниците на САЩ, които плащат цената чрез по-скъпа енергия и суровини. Това може да ги направи по-предпазливи в отношенията с Китай.
Второ, конфликтът потвърждава за Пекин правилността на стратегията за самодостатъчност. Китай инвестира в енергийни резерви, диверсифицира производството на енергия и развива собствени технологии, за да намали зависимостта си от външни фактори. В същото време изгражда и свои „лостове за натиск“, като контрол върху редкоземни елементи и ключови технологии.
Трето, войната може да отвори икономически възможности. Очакват се мащабни проекти за възстановяване в региона, а държавите, притеснени за сигурността на енергийните доставки, вероятно ще се насочат към китайски технологии, особено в сферата на възобновяемата енергия.
Китай също така вижда шанс да извлече политически дивиденти. Отслабена от конфликта, Америка може да бъде по-склонна на компромиси – например по отношение на търговията или напрежението около Тайван.
Въпреки това в Пекин има и притеснения. Китайски експерти са впечатлени от използването на изкуствен интелект от американската армия, което показва, че военните технологии на САЩ остават значително напред от техните. Освен това продължителна война би могла да навреди и на китайската икономика, особено на износа.
Най-голямото стратегическо сляпо петно за Китай обаче може да се окаже подценяването на САЩ. В Пекин често се приема, че Америка отслабва необратимо, но историята показва, че тя има способността да се адаптира и възстановява. За разлика от това Китай е по-предпазлив, изправен пред демографски проблеми и ограничен от собствената си политическа система.
В крайна сметка Китай залага на сценарий, при който САЩ ще се провалят в създадената от тях нестабилност. Но не е изключено именно Америка да се адаптира към новата реалност по-добре – и бъдещето да се развие в нейна полза.
