Пет години след военния преврат в Мианмар, човекът, който го извърши, вече официално застана начело на държавата. Мин Аун Хлайн беше избран за президент от парламента – ход, който на пръв поглед връща страната към цивилно управление, но на практика затвърждава властта на армията. Решението идва на фона на продължаваща гражданска война, тежки обвинения за военни престъпления и международна изолация.
От преврат към „избори“
Всичко започна през 2021 г., когато армията свали правителството на Аун Сан Су Чжи – символ на демократичния преход в страната, пише Associated Press.
Военните оспориха резултатите от изборите през 2020 г., спечелени убедително от нейната партия, и поеха контрола с аргумента за изборни нарушения – твърдения, които международната общност не прие.
Пет години по-късно изборите са възстановени, но при условия, които силно ограничават конкуренцията: основни опозиционни партии не участват или са забранени, кандидатите са доминирани от военни или близки до тях структури, гласуването се провежда само в част от страната заради сигурността.
В този контекст победата на Мин Аун Хлайн – с 429 от 584 гласа – беше предрешена.
Формален преход, реална непрекъснатост
Избирането на президент създава образ на институционален ред, но реалността остава непроменена.
Конституцията изисква държавният глава да не заема едновременно военен пост, затова Мин Аун Хлайн се оттегли като главнокомандващ. На негово място беше назначен доверен съюзник – знак, че контролът върху армията остава непряк, но стабилен. Така властта се преформатира, но не и сменя.
Държава в сянката на войната
Зад институционалната фасада стои страна в дълбока криза. След потушаването на масовите протести през 2021 г., част от продемократичните активисти преминаха към въоръжена съпротива. Те се съюзиха с етнически групи, които от десетилетия се борят за автономия.
Резултатът е продължителен въоръжен конфликт: близо 8000 цивилни и активисти са убити, над 22 000 души са в затвори по политически причини, въздушните удари на армията са основен инструмент за контрол.
Самите избори са проведени само в 263 от общо 330 района на страната – показател за ограничен държавен контрол.
Опозицията не признава новата власт
От Правителството на националното единство на Мианмар определят случващото се като опит за легитимиране на военния режим.
Според тях изборът на президент не променя нищо съществено. „Народът на Мианмар не приема това. Революцията ще продължи“, заяви техен говорител.
Международен натиск и обвинения
Международната реакция остава разделена. Западните държави наложиха санкции срещу военната власт, докато Китай и Русия запазват подкрепата си.
Паралелно с това нараства и правният натиск: Международният наказателен съд разследва Мин Аун Хлайн за престъпления срещу човечеството. В Международния съд на ООН се води дело срещу Мианмар за геноцид срещу рохинджа. Правозащитници предупреждават, че заемането на президентски пост няма да го защити от международно правосъдие.
Опит за нормализация или нов етап
Избирането на президент има и външнополитическа цел – да смекчи напрежението със страни от Югоизточна Азия, които след преврата ограничиха контактите си с Мианмар.
Военните очевидно търсят начин да представят управлението си като по-легитимно и приемливо.
Мианмар формално се връща към изборна система, но без реална политическа конкуренция и в условия на война.
Издигането на Мин Аун Хлайн до президентския пост не бележи демократичен преход, а по-скоро нов етап в утвърждаването на военната власт – този път чрез институции, а не чрез преврат.
Зад привидната нормалност остава държава, в която конфликтът продължава, опозицията не признава властта, а международният натиск се засилва.
