Българската армия продължава да се сблъсква с два ключови проблема – сериозен недостиг на личен състав и недостатъчно финансиране, които ограничават способността ѝ да отговаря адекватно на нарастващите рискове за сигурността. През 2025 г. некомплектът достига 20,5%, като въпреки лекото му намаление с 1,8% спрямо предходната година нивото на незаетите длъжности остава високо и практически без съществена промяна, става ясно от Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили, приет от служебния кабинет на 1 април.
Недостигът обхваща всички категории военнослужещи, като най-сериозен е при офицерите – липсват близо 1/3 от необходимата бройка, но и при войниците положението не е розово. Въпреки че именно при тях се отчита най-осезаемо подобрение през годината, проблемът остава структурен и дългосрочен. Още по-критично е положението с доброволния резерв, където заетостта е едва 18,6% – далеч под заложените цели, което поставя под въпрос възможностите за бърза мобилизация при криза.
Въпреки отчетения по-висок интерес към военната служба и проведените конкурси, при които са заети около 65% от обявените войнишки места, това не е достатъчно, за да компенсира общия недостиг. Сред основните причини за слабия приток на кадри са влошеното здравословно състояние на кандидатите, недостатъчното качество на образованието и ниското ниво на физическа подготовка. Допълнително влияние оказват и строгите медицински изисквания, както и несигурната международна среда, които възпират част от потенциалните кандидати, особено за резерва.
Така стигаме до инвестициите. През 2025 г. разходите за отбрана са 4,8 млрд. лв., или 2,13% от БВП. Макар това да покрива минималните ангажименти към НАТО, в доклада изрично се подчертава, че тези средства са недостатъчни за пълноценното развитие на отбранителните способности. Затова се предвижда постепенно увеличение на финансирането до 5% от БВП до 2035 г., което да позволи изпълнението на съюзническите цели.
По отношение на модернизацията се наблюдава напредък, но той остава ограничен спрямо нуждите. През годината България получи първите F-16 Block 70, а Военноморските сили – първия нов патрулен кораб. Продължава работата и по придобиване на нови зенитно-ракетни комплекси и радари. Въпреки това модернизационните процеси изискват значителни ресурси и време, а забавянията в тях могат да задълбочат изоставането на армията.
Всичко това се случва в контекста на все по-напрегната международна обстановка. Войната в Украйна, конфликтите в Близкия изток и глобалното геополитическо противопоставяне засилват несигурността. Според доклада Русия остава основният дестабилизиращ фактор за Европа, като освен военни действия се увеличават и рисковете от хибридни атаки, саботажи и други заплахи.
В крайна сметка състоянието на българската армия показва, че пред нея стоят сериозни и взаимно свързани предизвикателства – кадрови дефицит, ограничено финансиране и нужда от ускорена модернизация. Без последователна политика, по-големи инвестиции и устойчиви мерки за привличане на кадри, тези проблеми ще продължат да се задълбочават.
