Новопостроен едностаен апартамент е обзаведен с вкус – с паркет, аквариум, душ кабина и напълно оборудвана кухня. Единственият проблем е местоположението: под земята, в окопите край Байхавка – село в окупираната Луганска област. Жилището служи за дом на командир на руска военна част. А Максим – дезертьор, участвал в изграждането му – твърди пред The Economist, че командирът не е платил нищо. Трудът бил безплатен, а самите войници събирали средства за материали, техника и обзавеждане.
По думите на други военнослужещи от тях се изисква дори да купуват алкохол за офицерите.
„Имат по четири корпоративни събирания седмично“, разказва пред изданието Сергей, който си осигурил по-безопасна позиция като готвач срещу подкуп. Той работи от ранни зори до късно вечер и дава над половината си заплата на командира, за да запази мястото си.
Свидетелства на десетки войници от райони като Белгородска област, Луганск и Донецка област очертават система на изнудване и наказания. Според тях офицерите възприемат подчинените си не само като бойци, а и като източник на доходи. Подобни практики имат дълбоки корени още в съветската армия – професионалните военни контролират ресурсите, а редовите войници често се използват като „пушечно месо“ или евтина работна ръка.
Войната в Украйна е създала своеобразна „икономика на фронта“, в която всичко има цена – от дронове и отпуски до медали и дори самия живот. Войници показват банкови преводи, искания за пари и жалби до военната прокуратура като доказателства за системата.
Максим, 26-годишен от Краснодар, подписва договор през 2024 г. в Москва. Той признава, че решението му е било повлияно от пропаганда и лични обстоятелства, включително възможността да избегне наказание за наркотично престъпление. Получава бонус от около 30 000 долара, но е изпратен без обучение на фронта в Луганска област. От общо спечелените около 8 млн. рубли, твърди той, по-голямата част е отишла за оборудване и подкупи.
По думите му, докато елитните части получават снабдяване, обикновената пехота често трябва сама да си купува екипировка – чрез онлайн платформи като Wildberries и Ozon.
„Ако не платиш за добри обувки и бронежилетка, отиваш в атака по маратонки“, казва той пред The Economist.
Събирането на пари често започва под претекст за нужди на подразделението, но отказът да се плаща може да доведе до изпращане на най-опасните мисии.
„Плащаш, за да не те пратят в месомелачката“, обяснява друг войник.
Максим твърди, че командирът му открито заявил, че новобранците са „пушечно месо“ и че оцеляват едва 5% от участниците в щурмове. По-късно обаче станало ясно, че шансът за оцеляване зависи и от това колко можеш да платиш. За преместване в тилови позиции някои войници дават огромни суми – както еднократно, така и ежемесечно.
Сериозни обвинения има и за злоупотреби с банкови карти на загинали войници, както и за търговия с медицински документи. Дори получаването на отпуск след раняване струва пари, а освобождаването от служба може да достигне до милион рубли.
Онези, които отказват да плащат, по думите на свидетели, са подложени на насилие – от побои до екзекуции. Практиката, известна сред войниците като „зануляване“, включва убийства на свои хора по заповед.
Независими разследвания сочат, че десетки командири са замесени в подобни действия.
„Ще бъдат ли някога наказани тези хора?“ пита Елена, майка на загинал войник от Алтайския регион. След като синът ѝ умира на фронта, съпругът ѝ също дезертира и подава сигнал за изнудване. Малко по-късно е заловен и върнат в частта си. Според нея дни по-късно той също е убит.
Историите на тези войници разкриват една мрачна картина – война, в която не само фронтовата линия, но и вътрешната система се превръщат в битка за оцеляване, пише в заключение изданието.
