Централните банки живеят в постоянен страх да не повторят последната си грешка. Докато войната между САЩ и Израел срещу Иран води до по-висока инфлация, инвеститорите залагат, че политиците ще направят това, което трябваше да сторят през 2021 г.: да вдигнат лихвите или поне да се откажат от планираните намаления.
Според анализатора на The Wall Street Journal Джеймс Макинтош обаче съществува фундаментална разлика между новия петролен шок и бума след пандемията. Инфлацията днес, която вече е видима в растящите цени по бензиностанциите, се движи от ограниченото предлагане, след като Иран блокира петрола и корабоплаването през Ормузкия проток.
За разлика от това, инфлацията през 2021–2022 г. беше подхранена от скок в търсенето, тъй като залетите със стимули потребители излязоха от принудителната си хибернация след COVID локдауните.
Днешната ситуация изисква различен подход. Когато инфлацията е резултат от „счупени“ вериги на доставки и недостиг на суровини (supply-side shock), вдигането на лихвите може допълнително да задуши икономиката, вместо да реши проблема с цените.
Инвеститорите обаче остават скептични и вече калкулират четири допълнителни вдигания на лихвите от страна на Bank of England (Английската централна банка) в сравнение с периода точно преди началото на войната.
