Войната в Близкия изток ще се отрази негативно на световната икономика, като доведе до по-висока инфлация и по-бавен растеж. За това предупреди в интервю за Reuters управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева. По думите ѝ дори при бързо прекратяване на конфликта ще има икономически последици.
Според нея войната вече е предизвикала едно от най-сериозните смущения в глобалните енергийни доставки. Блокирането на Ормузкия проток от Иран е довело до спиране на милиони барели петрол, което оказва натиск върху цените и веригите на доставки в световен мащаб.
Георгиева посочва, че МВФ ще бъде принуден да понижи прогнозите си за икономически растеж и да повиши очакванията за инфлация. Дори при оптимистичен сценарий ефектът ще бъде осезаем, а при по-продължителен конфликт последиците ще се задълбочат.
Очаква се темата да доминира в дискусиите по време на пролетните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон. Фондът подготвя и нови сценарии в предстоящия си доклад за световната икономика, като още в предходни анализи е предупредил за риск от влошаване на перспективите заради геополитическото напрежение.
В по-ранни прогнози се очакваше леко ускоряване на глобалния растеж, но според Георгиева сега „всички пътища водят към по-високи цени и по-бавен растеж“. Тя подчертава, че светът навлиза в период на повишена несигурност, обусловена от геополитически конфликти, технологични промени, климатични сътресения и демографски тенденции.
Икономическите последици от войната вече се усещат – глобалното предлагане на петрол е намаляло, а ефектът се разпространява и към други сектори, като производство на хелий и торове. Георгиева предупреждава, че ако конфликтът се проточи, инфлацията ще се ускори значително, а растежът ще се забави още повече.
Най-силно засегнати ще бъдат по-бедните държави, които разчитат на внос на енергия и нямат достатъчно финансови ресурси, за да компенсират ръста на цените. Това увеличава риска от социално напрежение и нестабилност. МВФ вече е получил запитвания за финансова помощ и е готов да разшири съществуващите кредитни програми.
Георгиева предупреждава също, че мащабните държавни субсидии за енергия не са устойчиво решение, тъй като могат допълнително да подхранят инфлацията. Според нея е необходим внимателен и балансиран подход от страна на политиците.
Ефектите от конфликта са неравномерни – вносителите на енергия са най-засегнати, но дори страни износители, като Катар, понасят щети върху производството си. Възстановяването на част от засегнатите мощности може да отнеме години.
Георгиева обобщава, че дори при незабавно спиране на войната последствията ще се усещат дълго време по целия свят. Според нея глобалната икономика трябва да бъде подготвена за продължаващи сътресения и нови рискове.
