Американската икономика е преминала през инфлационния шок след пандемията и въздействието на митата, без да изпадне в рецесия, но вече е изправена пред редица нарастващи рискове. Сред тях са поскъпването на петрола, напрежението във финансовия сектор, забавянето на бума при изкуствения интелект и увеличаващият се държавен дълг, показват анализи, цитирани от The Wall Street Journal (WSJ).
Основна причина за несигурността е напрежението в Близкия изток и несигурността в Ормузкия проток. Подобни сътресения в цените исторически често са предшествали икономически спадове, макар че засега експертите не очакват рецесия.
Анализатори от „Сосиете Женерал“ посочват, че при продължително затваряне на протока цените на петрола могат да достигнат рекордни нива, а при по-сериозна ескалация дори да доближат 200 долара за барел – сценарий, който се определя като безпрецедентен. В същото време други икономисти смятат, че подобни високи цени няма да се задържат дълго.
От „Голдман Сакс“ прогнозират, че ако проблемът бъде овладян сравнително бързо, ефектът върху американската икономика ще се изрази в по-бавен растеж, но без навлизане в рецесия.
Вторият риск е свързан с пазара на частни кредити, който изпитва напрежение заради повишена предпазливост на инвеститорите и изтегляне на средства. Според анализатори това е типичен етап от кредитния цикъл, но при по-лош сценарий може да се стигне до сериозни сътресения, включително масово изтегляне на финансиране и затруднения за компаниите.
Третият фактор е свързан с изкуствения интелект, който досега беше ключов двигател на растежа. Водещи технологични компании планират огромни инвестиции, но евентуални ограничения в инфраструктурата и финансирането могат да забавят развитието и да се отразят негативно на икономиката.
Четвъртият риск идва от потреблението и домакинствата. При по-нискодоходните групи вече се наблюдават затруднения с изплащането на задължения, а покачването на цените, особено на горивата, допълнително натоварва бюджета им и води до ограничаване на разходите.
Паралелно с това нараства и държавният дълг, което увеличава уязвимостта на икономиката. По-високите лихвени проценти и разходите по обслужване на дълга създават риск за жилищния пазар, инвестициите и финансовата стабилност като цяло.
Въпреки че базовите прогнози все още предвиждат растеж, комбинацията от външни фактори и вътрешни дисбаланси прави икономическите перспективи по-несигурни, като развитието на геополитическите събития и реакциите на финансовите пазари ще бъдат решаващи, пише в заключение изданието.
