Турция е одобрила повече проекти за батерийни системи за стабилизиране на електроенергийната си мрежа от всяка страна членка на ЕС, показва нов доклад. Това е знак, че богатите държави започват да изостават в надпреварата към по-зелена икономика, пише The Guardian. Според изследване на климатичния аналитичен център Ember, от 2022 г. насам в Турция са одобрени над 33 гигавата (GW) капацитет за батерийно съхранение, докато в европейски лидери като Германия и Италия общият планиран и действащ капацитет е между 12 и 13 GW.
Разположена между Европа и Азия и зависима в голяма степен от въглища, турската икономика е сред редица развиващи се държави, които отбелязват бърз ръст на чистите технологии – на фона на спадащи цени и проблеми в сектора на изкопаемите горива. Данните излизат в момент, когато дипломати се подготвят за конференцията по климата COP31, която Турция ще бъде домакин в средиземноморския град Анталия през ноември.
Анализаторът от Ember Уфук Алпарслан, автор на доклада, подчертава, че политиките в Турция са създали силен инвестиционен стимул в батерийното съхранение, който изпреварва европейските практики. По думите му, ако плановете се реализират, тези проекти могат да се превърнат в основа на нов регионален енергиен център, базиран на чиста енергия.
Батериите играят ключова роля за развитието на възобновяемите източници като вятърната и слънчевата енергия. Те позволяват съхранение на произведената електроенергия и използването ѝ в моменти, когато слънцето не грее или вятърът не духа, което намалява зависимостта от изкопаеми горива.
Експерти в Европа настояват за повече инвестиции в електроенергийните мрежи и системите за съхранение, за да се намалят замърсяването, разходите и зависимостта от външни доставчици. Тези призиви стават още по-актуални на фона на енергийната криза, предизвикана от конфликта с Иран.
Бумът на проектите в Турция е резултат от въведено през 2022 г. правило, което дава приоритетен достъп до мрежата за проекти за възобновяема енергия, комбинирани с батерии. От общо 221 GW подадени заявления за батерийно съхранение страната е одобрила 33 GW – около 83% от настоящия ѝ капацитет от вятърна и слънчева енергия.
Енергийният експерт от Университета на Уисконсин–Мадисън Грег Немет посочва, че бързият растеж на слънчевата енергия и батериите в някои държави, особено в развиващия се свят, се дължи на значителния спад в цените им през последното десетилетие – почти с 90%. Според него евтината слънчева енергия и батерии създават огромна възможност за изграждане на достъпна, чиста и надеждна енергийна система, а държави като Турция се възползват активно от тази тенденция.
Към момента Турция произвежда около една пета от електроенергията си от вятър и слънце – повече от всяка държава в Близкия изток и Централна Азия, но все още под средното за Европа. Въглищата обаче продължават да имат значителен дял, подпомагани от държавни субсидии и с принос от 34% в електропроизводството през миналата година.
