„Някои хора смятат, че футболът е въпрос на живот и смърт. Аз съм много разочарован от това отношение. Мога да ви уверя, че той е много, много по-важен от това“. Крилатото изказване на легендарния треньор на Ливърпул Бил Шенкли отговаря по най-добрия начин на въпроса защо британският футбол е уникален. Това не се дължи нито на представянето на националните отбори от Острова в исторически аспект (има много по-успешни от тях), нито на хегемонията на местните клубове в европейските турнири (тук важи същото). Британският футбол е уникален заради културата, която е създал.
„Още като дете станах фен на английския футбол, най-вече покрай баща ми – той е фен на „Нотингам Форест“. Харесвах и германския футбол, но разликата е огромна. В Англия стадионите бяха обградени със знамена. Това ми направи най-силно впечатление и ме запали. Самата атмосфера – човек настръхва, когато я усети“, споделя Филип Бакьов, известен с творческия псевдоним Gilly Black.
„Според мен причината е социална. Както при Уест Хем и Милуол – всичко тръгва от работническата класа. Докери, миньори, индустриални работници. Тежък живот, никакви развлечения. Стадионът е бил единственият отдушник. Цялото напрежение се е изливало там. Другото важно нещо е близостта между фенове и футболисти. В Англия няма писти, хората са буквално до терена. Това създава съвсем различна атмосфера“, добавя Тодор Стойчев, известен още като Tosh McIntosh.
Преди седмица двамата представиха енциклопедията „Албионика“ – 1700 страници (300 в английския вариант, представен в Лондон миналата есен), в които можете да откриете всичко за хардкор ядрата на английските футболни агитки.
Но ако има нещо по-интересно от самата енциклопедия, това е нейната история. Историята на двама приятели от Горна Оряховица, за които футболът наистина е „много, много по-важен от това“.
JRF и началото на всичко
Тош и Гили се познават от деца – бащите им са приятели и заклети фенове на „Локомотив“ Горна Оряховица. Така започва техният общ път и в живота, и на стадиона.
През 1995 г. двамата са в основата на създаването на Jolly Roger Firm (JRF) – фенска фракция на „Локо Горна“, която години по-късно ще се превърне в тяхната мотивация да започнат да пишат. Още тогава Гили вече събира книги за английски футболни хулигани (днес библиотеката му надхвърля 120 издания), а когато се запознава с членове на Chelsea Headhunters след мач на Левски с Челси, вече е сигурен, че не само иска да чете по темата, а и да разпространява това знание на български език. Вследствие на това запознанство той започва да изгражда и поддържа онлайн комуникация с някои от най-известните представители на английските агитки.
Малко след това Тош се установява в Лондон, докато Гили е във Варна. За известно време двамата губят постоянен контакт, но през 2010 г. разбират, че всъщност са мислили в една и съща посока.
„Предложих да напишем книга за нашите преживявания с агитката на „Локомотив“ по мачовете в различни градове. Нали сме били, както се казва, активни не само на терена, но и извън него. Така се зароди идеята и аз започнах да пиша. Разделихме си работата – не толкова материала, колкото гледните точки. Всеки да разкаже какво си спомня от различни мачове, защото все пак връщаме години назад“, спомня си Гили.
„Имаше период от около четири години, в който не се виждахме. Бяхме далеч и от футбола, от трибуните. Тогава решихме да започнем да записваме „мемоарите“ си. Моите ги нахвърлях буквално – само с главни букви, без никакви препинателни знаци. Беше пълен хаос“, добавя Тош.
Така, през 2016 г. на бял свят се появява първата им книга – JRF Beyond the Hatred, която разказва не само историята на тяхната фракция, но и тази на Горна Оряховица и на нейния футболен отбор. През 2017 г. двамата правят премиера на книгата в Лондон, на Кингс Крос, издават английска версия, качват я в Amazon и организират събитие с фенове от цяла Англия.
Набрали инерция, две години по-късно издават книгата Top Faces BG, в която интервюират някои от легендарните ултраси на различни български отбори. Целта не е да се пропагандира насилие, а да се погледне в дълбочина, да се обясни една култура с нейните особености, първопричини и идеология. В това число и субкултурните и музикални течения, които се превръщат в неин основен глас през годините – хардкор, метъл, пънк, скинхедс и т.н.
Именно Top Faces BG се превръща в мотивация и за огромния труд, който двамата предстои да положат за енциклопедията „Албионика“.
Три години работа, 1700 страници
„След издаването на Top Faces BG решихме да се захванем изцяло с английските „фирми“. Опирахме се на прочетените книги като база. Първоначално идеята беше да бъде само на английски – да интервюираме англичаните, както направихме с българските ултраси. Искахме да интервюираме топ фигури – легенди, хулигани, хора, с които съм комуникирал във Facebook, а някои познавам лично от Лондон“, разказва Гили.
Двамата си делят работата по писането, след което той поема редакцията, а Тош – визуалното оформление.
„Преминал съм през всичко. В началото дори в интернет клубовете ходех с приятел – той да работи, аз само гледах. Чувствах се като абсолютен инвалид. Постепенно, през годините, започнах да се уча“, разказва през смях Тош и добавя: „Никога не съм си представял, че ще стигна дотук. Около 2000 г. не можех да мръдна мишката, а днес ми казват, че съм добър с Photoshop и дизайна. Сега имам над 30 корици за различни проекти зад гърба си“.
Така, три години и много безсънни нощи по-късно, се ражда енциклопедия от 1700 страници, която проследява произхода на имената на водещите английски хулигански фракции, как и защо са създадени, както и отношенията им с други „фирми“ – кои са съюзниците им и кои са най-големите им врагове по трибуните. В нея са разгледани най-ожесточените съперничества и като цяло се представя всичко най-важно за феномена на английското футболно хулиганство. В изданието са включени интервюта с представители на различни известни фенски групи от клубове от всички нива и региони на британския футбол. А за да е пълна картината, „Албионика“ съдържа и близо 200 ретро фенски снимки и колажи.
И колкото и странно да изглежда (по време на премиерата не един и два пъти се посмяхме, докато обсъждахме как ще занесем до вкъщи тази „тухла“), това всъщност е само началото.
„Планираме втора част – изцяло футболна. Ще включим отбори от Англия, Шотландия, Уелс, може би и Ирландия. Ще използваме ретро снимки, статистика, история на стадиони и турнири като ФА Къп и Купата на лигата“, споделя Гили.
Тош пък разкрива друг проект, който е в ход – възкресяването на вестник „Албион“.
„Идеята за „Албион“ е да започнем с 20–30 страници и постепенно да се развива. Няма да е седмичник, по-скоро мислим да излиза един път на месец. Ние ще сме изпълнители. Вече имаме такива проекти – например издавахме книги за скинхед културата. Дават ни материали, ние ги обработваме, редактираме и на практика действаме и като издатели. И тук ще е нещо подобно, макар и не съвсем същото“, обяснява идеята Тош.
Днес той вече е загърбил Лондон за сметка на Горна Оряховица. Гили пък продължава да живее във Варна. И като имаме предвид каква работа са свършили, докато ги разделя цял континент и един Ламанш, представете си какво могат да очакват феновете на английския футбол в България сега.
Аз, като фен на Бундеслигата, засега мога само да им завиждам.
Иван Гайдаров
