САЩ и Иран постигнаха двуседмично прекратяване на огъня само час преди изтичането на крайния срок, поставен от Доналд Тръмп. В основата на това временно примирие стои предложение от 10 точки, изпратено от Техеран чрез пакистански посредници. Макар Тръмп да определи споразумението като „абсолютна победа“, съдържанието на иранския план поставя пред Вашингтон искания, които досега са били категорично отхвърляни.
Иранският списък включва настояване за пълно премахване на санкциите, изтегляне на американските войски от Близкия изток и деблокиране на замразените ирански активи. Най-спорният момент обаче остава контролът върху Ормузкия проток. Техеран не само иска да запази управлението над водния път, но и предлага въвеждането на такса до 2 милиона долара на кораб, която да се събира съвместно с Оман за възстановяване на страната. В оригиналната версия на плана на фарси се споменава и „приемане на обогатяването“ на уран – фраза, която липсва в английския превод, предоставен на западните журналисти.
Въпреки че пазарите реагираха мигновено със спад в цените на горивата от 15-20%, политическата реакция е смесена. Сенатор Крис Мърфи предупреди пред CNN, че признаването на ирански контрол върху протока би било „катастрофално за света“. В същото време Израел подкрепи двуседмичната пауза в ударите, но изрично уточни, че примирието не обхваща операциите в Ливан срещу „Хизбула“.
Ролята на Китай и Пакистан се оказа ключова за сядането на Иран на масата за преговори. Самият Тръмп призна, че Пекин е помогнал за деескалацията – ход, който вероятно е продиктуван и от вътрешнополитически причини в САЩ, където ниският рейтинг на президента и високите цени на бензина притискат Републиканската партия преди изборите. Предстои в петък делегации на двете страни да се срещнат в Исламабад, за да се види дали тези 10 точки са началото на нов ред, или просто временна отсрочка преди нова ескалация.