Не самото седене, а начинът, по който прекарваме времето си в покой, може да има значение за мозъка ни. Ново изследване показва, че т.нар. „пасивни“ дейности като гледането на телевизия са свързани с по-висок риск от деменция, докато умствено ангажиращите занимания могат да имат защитен ефект.
Проучването, публикувано в American Journal of Preventive Medicine и цитирано от CNN, проследява над 20 000 души в Швеция за близо 20 години. В началото участниците са били на възраст между 35 и 64 години. В хода на изследването при 569 от тях е диагностицирана деменция.
Пасивно срещу активно „седене“
Изследователите правят важно разграничение между два типа поведение. Пасивни дейности – като гледане на телевизия или слушане на музика без активно участие. Активни дейности – четене, решаване на кръстословици, работа на компютър, хобита като плетене или рисуване.
Резултатите показват, че хората, които прекарват повече време в пасивни дейности, имат по-висок риск от деменция. Обратно – умствено ангажираните занимания се свързват с по-нисък риск.
Анализът сочи, че ако един час пасивно време бъде заменен с активна умствена дейност, рискът може да намалее с около 7%. Комбинацията от умствена активност и физическо движение води до още по-голям ефект – до 11% по-нисък риск.
Защо мозъкът има нужда от „тренировка“
Едно от обясненията е, че мозъкът се нуждае от постоянни предизвикателства. Когнитивната активност подпомага изграждането и поддържането на невронни връзки и т.нар. „когнитивен резерв“ – способността на мозъка да се адаптира с времето.
При дълги периоди на пасивност тези процеси не се стимулират достатъчно. Освен това такива дейности често са свързани с продължително обездвижване, което може да намали кръвоснабдяването на мозъка.
Активните занимания, от своя страна, често включват концентрация, смяна на вниманието или социално взаимодействие – фактори, които също са свързани с по-добро мозъчно здраве.
Не всяко „екранно време“ е вредно
Според специалистите проблемът не е в екраните сами по себе си, а в начина, по който се използват. Пасивното гледане на съдържание или безцелното скролване в социалните мрежи попадат в рисковата категория.
За разлика от това, дейности като учене на език, решаване на задачи или общуване онлайн могат да бъдат полезни за мозъка.
Какво можем да направим
Изводът от изследването е, че малки ежедневни промени могат да имат значение в дългосрочен план. Вместо продължително пасивно време, експертите препоръчват четене или решаване на пъзели, учене на нови умения
творчески дейности, социални контакти, редовна физическа активност.
Важно е да се отбележи, че изследването показва връзка, но не доказва пряка причинно-следствена зависимост. Въпреки това резултатите допълват нарастващите доказателства, че мозъчното здраве зависи не само от движението, но и от това колко активно използваме ума си в ежедневието.
