Министерството на здравеопазването финализира първата цялостна наредба, която урежда медицинската помощ от разстояние в България. Документът въвежда правила за т.нар. телемедицина – консултации, диагностика и проследяване на пациенти без физическо присъствие.
Наредбата предвижда, че дистанционната медицинска помощ ще може да се извършва от лечебни заведения и специалисти, но само при условие, че се гарантира същото качество и безопасност, както при преглед на място.
Какво ще е позволено – и какво не
В текста ясно се посочва, че не всички медицински дейности могат да се извършват дистанционно. Сред изключенията са раждане, установяване на смърт и други процедури, които изискват задължително физически контакт с пациента.
Телемедицината ще се използва основно за консултации, проследяване на състояние, профилактика, част от диагностичния процес.
Данните и контролът
Един от ключовите елементи в наредбата е проследимостта на услугите. Всички дистанционни прегледи и дейности ще се вписват в електронното здравно досие чрез Националната здравноинформационна система.
Целта е да се осигури контрол и координация между различните лекари, които работят с пациента.
В документа е заложен и акцент върху защитата на личните данни и сигурността на медицинската информация.
Какво означава това на практика
С въвеждането на тези правила се прави опит да се изчисти една зона, която досега съществуваше, но без ясна регулация.
Телемедицината вече се използва в различни форми – особено след пандемията – но липсата на конкретни правила създаваше неясноти за лекарите и пациентите.
Какво следва
Наредбата предстои да бъде обнародвана в „Държавен вестник“, след което ще влезе в сила.
Тя е част от по-широки промени в Закона за лечебните заведения и е свързана с усилията за дигитализация на здравната система.
Остава въпросът доколко новите правила ще улеснят реално достъпа до медицинска помощ, особено в по-отдалечените райони, и дали системата е готова технически да ги приложи.
