Полетът на първия българин в Космоса, Георги Иванов, продължава 1 денонощие, 23 часа и 1 минута, с 31 обиколки около Земята. Той държи световен рекорд, който и до днес не е подобрен. По време на цялата мисия Иванов остава спокоен, а пулсът му не трепва, съобщава bTV.
По думите му подготовката за излитането в Космоса е започнала на 20 март 1978 г. „Започна теоретична подготовка. Изучава се изцяло космическият кораб, динамиката на полета, астрономията и съответно корабите, с които ще летим - корабът „Съюз-33“ и станция „Салют-6“, на която трябваше да достигнем с моя командир Николай Рукавишников“.
„Сергей Корольов казваше, че ако един човек, отивайки в Космоса, изпитва някакъв страх или вълнение - по-добре да не отива“, коментира Иванов.
Първият български космонавт сподели, че преди старта на мисията съветският космонавт Алексей Леонов ги събужда с Николай Рукавишников и им дава малка кисела краставичка. „Може би искаше, като летим горе, краставичката да ни напомня за солта и киселините на живота тук, на Земята“.
„Отидохме на стартовата площадка, облякохме скафандрите, направи се проба на костюмите и се настанихме в космическата ракета. Имаше вероятност да отложат полета, тъй като имаше много силен вятър в Байконур. Един млад метеоролог каза, че след 20 часа вятърът ще утихне и така се и случи“, разказа Иванов.
Корабът „Съюз-33“ излита на 10 април 1979 г.
„В много от кадрите на нашия полет се вижда как между мен и Николай Рукавишников има една малка кукличка, която за първи път бяхме взели по поръчение на нашия инструктор-методист. Причината е, че няколко дена преди да излетим, в Москва му се роди момиченце и той ни я даде като символ на своята дъщеричка“, сподели космонавтът.
Стартът на мисията започва с включване на ракетата и извеждане в орбита за около 9-10 минути.
„В орбита оставаме в скафандрите, докато правим първа обиколка около Земята. После се прави проверка на абсолютно всичко и чак тогава ги сваляме. След определени обиколки се правят маневриране на космическия кораб, за да се достигне до височината на космическата станция. И в едни от тези включвания нашият основен двигател отказа с един доста сериозен гръм“, каза Иванов.
Ръководителят на Центъра за управление на полетите Алексей Елисеев им дава команда да прекратят сближаването и стиковката със станцията. Мисията се оказва неуспешна.
„Ние бяхме на разстояние от около 3 км. Виждахме станцията, но не можехме да си помогнем с двигател, който да ни сближи с нея“, споделя космонавтът.
Причината е взривяването на помпата за високо налягане към двигателя, която подава гориво. Въпреки това Георги Иванов успява да запази спокойствие.
„По време на тренировките сме изпълнявали десетки, да не кажа и стотици пъти, такива откази и как се действа в такава ситуация. Затова бяхме сравнително спокойни. Дадоха ни почивка от 12 часа. През това време земните екипи от специалисти са търсили причината и първопричината. На другия ден ни казаха, че трябва да се подготвим за завръщане към Земята“, разказа Иванов.
Той споделя, че завръщането също е било проблемно, тъй като спускаемият апарат е бил повреден и не изпълнил изцяло импулса, който трябвало да даде. „Затова кацнахме малко по-далеч от определената точка - край Жезказган в Казахстан“.
„Вертолетите дойдоха веднага. Николай отвори люка, излязохме навън, а спасителните отряди вече бяха кацнали“, каза космонавтът.
Според него когато човек изучава Космоса, кръгозора му се увеличава. „Аз затова споменавам толкова често максима, която и моите американски и руски колеги казват - че е най-добре тези, които движат управлението на Земята, да направят поне по един космически полет, за да им се разшири малко и техният кръгозор“, коментира той.
