„Добре е, че водим достойна политика по отношение на евроинтеграцията и не унижаваме собствената си нация и държава. Не коленичим, а водим политиката си достойно“, каза Християн Мицкоски, който е готов да чака десетилетия без конституционни промени, задължителни за евроинтеграцията.
„Това, което зависи от нас, го правим. По Плана за растеж сме далеч пред страните в региона, което ще бъде потвърдено и в новия доклад, който се очаква през юни. В частта за реформите изпълняваме това, което се изисква, но има сегменти, върху които нямаме влияние“, допълни Николоски.
По повод неговата по-ранна позиция, че Албания няма да стане членка на ЕС в близко бъдеще, Николоски каза, че продължава да стои зад това мнение, като уточни, че причината не е в недостатъчните реформи в Албания, а в несигурността в самия съюз по отношение на разширяването.
Според него е ясно, че „проблемът не е само София, а че тя е добро оправдание, за да не бъде решен проблемът.“ „Чакаме няколко големи столици да решат дали искат разширяване на ЕС, или не. Ако има политическа воля, въпросът с България може да бъде решен за един следобед“, допълни той.
През юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, което е одобрено от всички страни-членки на ЕС. Според Преговорната рамка за да стартират преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в преамбюла на македонската конституция. Северна Македония също така трябва да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.
Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Генчовска и Османи преди три години постановява, че Скопие изразява съгласие следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и два члена от своята Конституция.
В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента, че нищо от нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония.
Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България. Протоколът също така предвижда противодействие на говора на омразата срещу българите и България, който се ползва с огромна институционална и медийна подкрепа, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югославските служби.
