Исламабад се превърна в сцена на едни от най-сложните дипломатически преговори в последните години. След пристигането на делегациите на САЩ и Иран, надеждите за пробив се сблъскват с редица дълбоки противоречия, които заплашват да провалят разговорите още в самото начало.
Оптимизъм на думи, напрежение на практика
Американският вицепрезидент Джей Ди Ванс заяви преди пристигането си, че Вашингтон е готов да „подаде ръка“, ако Техеран преговаря добросъвестно. В същото време предупреди, че всякакви опити за манипулация ще срещнат твърд отговор.
Иран също демонстрира готовност за диалог, но още в първите часове постави условия, които подсказват колко трудни ще бъдат разговорите.
Ливан – първата заплаха за преговорите
Един от най-сериозните рискове идва от ситуацията в Ливан. Продължаващите действия на Израел срещу Хизбула, подкрепяна от Иран, поставят под въпрос самия смисъл на преговорите.
Иранският президент предупреди, че ако атаките продължат, разговорите могат да се окажат „безсмислени“. Техеран ясно заявява, че няма да изостави съюзниците си в региона.
От своя страна Израел настоява, че няма да спира операциите срещу групировката, което създава риск от нова ескалация.
Ормузкият проток – икономическият залог
Друг ключов проблем е контролът върху Ормузкия проток – един от най-важните маршрути за световния петрол.
Иран на практика ограничи трафика през пролива, като малко кораби преминават, а стотици остават блокирани. Появиха се и информации, че се изискват такси за преминаване.
Вашингтон обвинява Техеран, че нарушава предварителни договорености, а американският президент настоява, че подобни действия са „неприемливи“.
Този спор има глобални последици, тъй като засяга директно цените на енергията и международната търговия.
Ядрената програма – старият, но решаващ конфликт
Най-трудният въпрос остава ядрената програма на Иран.
САЩ настояват Техеран да прекрати обогатяването на уран на своя територия, докато Иран твърди, че има право да развива ядрена енергия за мирни цели като страна по Договора за неразпространение на ядреното оръжие.
Разминаванията са сериозни и припомнят колко трудно бе постигнато споразумението от 2015 г. (JCPOA), което регулираше този въпрос.
Сега въпросът е дали двете страни изобщо са готови да започнат нов процес от подобен мащаб.
Регионалните съюзници на Иран
Иранската мрежа от съюзници – от Ливан до Йемен и Ирак – също е на масата на преговорите, макар и косвено.
За Техеран това е ключов инструмент за влияние в региона. За Израел и САЩ – сериозна заплаха, която трябва да бъде ограничена.
Засега няма признаци, че Иран е готов да се откаже от тази стратегия, въпреки икономическите трудности в страната.
Санкциите – цената на всяка сделка
Иран настоява за пълно премахване на международните санкции и освобождаване на десетки милиарди долари замразени активи.
Според изявления от Техеран това е условие още преди същинските преговори да започнат.
Подобна стъпка обаче изглежда малко вероятна от страна на САЩ, което допълнително усложнява процеса.
Преговорите в Исламабад започват с високи очаквания, но и с тежък багаж от конфликти, недоверие и противоречия. От Ливан до Ормузкия проток и ядрената програма – всяка тема може да се превърне в пречка за споразумение. Засега надеждата за мир съществува, но пътят към него изглежда дълъг, несигурен и изпълнен с рискове.
