Зад затворените врати на една от залите в укрепената централа на Международния наказателен съд (МНС) в Хага всяка седмица се провеждат напрегнати срещи. В центъра им стои съдбата на главния прокурор Карим Хан – британски юрист, чиито мандат бе разклатен от тежки обвинения в сексуално насилие, които той категорично отрича. Това се превръща в най-сериозната криза за съда от създаването му преди 24 години.
Какви са обвиненията?
Обвиненията срещу Хан са свързани с поведението му през периода 2023–2024 г. спрямо служителка на съда, работила директно с него в отдела за разследване на тежки престъпления, пише The Guardian.
Жената, юристка от Малайзия и майка, твърди, че е била подложена на продължително принудително сексуално поведение. Според нея, инцидентите са се случвали по време на служебни пътувания, в офиса на Хан и в дома му.
Първоначално тя не подава сигнал, тъй като се е страхувала, че това може да навреди на разследването на съда за Палестина.
По-късно втора жена също отправя обвинения срещу Хан, свързани с по-ранен период от кариерата му.
Адвокатите на прокурора заявяват, че той „категорично отрича“ да е тормозил или злоупотребявал с властта си.
Какво установи разследването?
След появата на обвиненията в края на 2024 г., държавите членки на МНС възлагат проверка на независим орган на ООН.
Разследването продължава около година и включва множество интервюта и анализ на доказателства.
В обобщение на доклада, видяно от The Guardian, се посочва, че има данни за ескалиращо поведение от страна на Хан, довело до „несъгласуван сексуален контакт“.
Самият Хан заявява пред разследващите, че „никога не е извършвал забранено поведение“. Неговият екип оспорва заключенията и твърди, че докладът не е обективен.
Защо съдии не го оправдаха, но и не го осъдиха?
След доклада трима съдии анализират случая. Те стигат до заключение, че няма достатъчно доказателства за нарушение, ако се приложи стандартът „извън разумно съмнение“, използван в наказателното право.
В същото време признават, че не могат да установят къде е истината и че има „неразрешени фактически спорове“.
Правозащитници подчертават, че това не е оправдаване, а по-скоро признание за липса на достатъчно доказателства при избрания висок стандарт.
Спорът за доказателствата
Основният спор е какъв стандарт да се използва.
Поддръжниците на Хан настояват за наказателния стандарт „извън разумно съмнение“. Други експерти смятат, че в подобни случаи трябва да се прилага по-нисък стандарт – „баланс на вероятностите“, характерен за трудови и дисциплинарни казуси.
Разследването на ООН е работило именно с този по-нисък стандарт, без да знае, че резултатите ще бъдат оценявани по по-строг критерий.
Какво следва?
Решението сега е в ръцете на комитет от 21 държави членки на съда.
Миналата седмица мнозинството от тях – 15 държави – решават, че има основание да се приеме, че Хан може да е извършил „някаква форма на нарушение“.
Той разполага с около месец, за да отговори. След това ще се реши дали процедурата да продължи.
При доказване на „сериозно нарушение“ може да се стигне до безпрецедентен вот на всички 125 държави членки за отстраняването му.
Политика или правосъдие?
Случаят се усложнява от геополитиката. Поддръжници на Хан твърдят, че обвиненията са част от кампания срещу него заради искането му за арести на израелски лидери, включително премиера Бенямин Нетаняху.
Съдът е под силен натиск, а администрацията на Доналд Тръмп дори налага санкции срещу негови представители.
Въпреки това, според източници, няма доказателства, че обвиненията са част от организиран заговор.
Какво означава това за бъдещето на съда?
Скандалът идва в момент, когато ролята на МНС е по-важна от всякога.
Вътре в институцията расте напрежение. Част от служителите са недоволни от продължителността на процеса и от факта, че Хан остава на поста си.
Професионални организации предупреждават, че смесването на случая с разследването за Газа може да подкопае доверието в съда. Но именно така мнозина вече гледат на случващото се.
