В дните, когато психическият товар от възстановяването става прекалено тежък и надеждата за оздравяване изглежда далечна, Линдзи Вон намира утеха в нещо познато – любим сериал от младостта си. Това е „Закон и ред: Специални разследвания“ и героинята Оливия Бенсън, изиграна от Маришка Харгитай. Сериалът е бил част от ежедневието ѝ още като дете, а днес съдбата я среща лично с актрисата, която се превръща в нейна близка приятелка и дори я посещава в болницата след тежкия инцидент.
В трудни моменти Вон дори ѝ пише, търсейки сила от образа на Бенсън – героиня, която винаги намира решение в края на всеки епизод. Именно това усещане за завършеност ѝ липсва най-много в реалния живот, разказва CNN.
Два месеца след тежкото падане на 8 февруари тя постепенно се възстановява физически – вече е заменила инвалидната количка с патерици. Психически също има напредък, особено след кратко пътуване до Лос Анджелис, което ѝ помага да излезе от изолацията и да си върне част от енергията. Въпреки това усещането за незавършеност остава. След инцидента тя не е имала възможност да се сбогува със съотборниците, треньорите и хората от Световната купа, които счита за свое семейство. Затова мисълта за евентуално завръщане не е продиктувана от желание за нови победи, а от нуждата да „затвори страницата“.
Въпросът дали ще се върне към състезанията остава отворен, но за нея по-важно е да довърши пътя, започнат още в ранно детство. Кариерата ѝ е впечатляваща – 84 победи за Световната купа и три олимпийски медала, постигнати въпреки възрастта и множеството травми.
Тя е била напълно подготвена за последното си участие, но всичко приключва само за 13 секунди след катастрофално падане. Вместо очаквания триумфален финал кариерата ѝ прекъсва внезапно и без аплодисменти. Самата тя признава, че животът не винаги предлага щастлив край.
Контузията ѝ е изключително тежка – сложна фрактура на подбедрицата, последвана от сериозни усложнения и множество операции. Възстановяването е бавно и изтощително, както физически, така и психически. Понякога изолацията по време на рехабилитацията ѝ напомня за най-тежките моменти на самота. Въпреки това тя избира да бъде открита и споделя процеса публично. Публикува реални кадри от възстановяването си, без филтър. Макар да има критики, тя остава вярна на себе си и отказва да се крие. Чрез тези споделяния намира подкрепа от хора по света, които преминават през сходни трудности. Историите им ѝ дават сила и усещане за общност в моментите, когато се чувства най-самотна.
Днес въпросът „какво следва“ остава без ясен отговор. Тя вече е пробвала живот извън спорта – занимавала се е с различни проекти и инициативи, но усеща, че има нещо недовършено. Затова върви напред стъпка по стъпка, търсейки не толкова ново начало, колкото вътрешен мир и усещане за край. Както казва и любимата ѝ героиня Бенсън – не става дума да го преодолееш, а да го приемеш.
